Институтът за космически системи (IRAS) към Техническия университет в Брауншвайг и Laser Zentrum Hannover (LZH) експериментират с технологията за 3D печат, използвайки лазер и лунен прах за изграждане на колония на Луната.
Насрочена за изстрелване през 2021 г., новата лазерна система Moonrise ще бъде интегрирана в лунния ровър на PTScientists, който ще трябва да докаже дали е възможно лунен реголит да бъде превърнат в използваем строителен материал.
След като различни космически агенции и частни компании, заявяват намеренията си за изграждането на дългосрочни бази за хора на Луната, изграждането на местообитания и други структури преминава от идейни експерименти към списък с практически проблеми. Най-големия проблем са огромните разходи за превозването на материали до Луната, при цена от около € 700.000 за килограм, според LZH.
Лазерната печатаща система Moonrise е създадена с идеята, че най-добрата алтернатива на доставката на материали до Луната е, като заместител да се използват наличните там ресурси. Все още в експерименталната фаза, три килограмовият лазера е предназначен да провери дали реголита или повърхностния почвен слой на Луната може да бъде разтопен и използван за строителството на структури.
Moonrise е разработван в продължение на девет месеца, като екипът казва, че лазера и оптиката му не са били проблем, колкото използването на правилната технология и създаването на подходящата синтетична версия на реголит, която да позволи провеждането на изпитания на Земята.
Също така, лазерът е трябвало да бъде направен по-здрав и надежден от инженерна гледна точка, за да може да издържи на сътресенията и вибрациите докато стигне Луната, както на огромните температурни разлики.
При теста на Луната, инсталираният на ровъра лазер ще бъде използван за контролирано разтопяване на реголит, изграждайки предварително определени форми, като процеса и резултатите ще се записват от камери с висока резолюция.
„Планираното пряко доказателство, че можем да обработим лунен реголит с вече наличен хардуер е от решаващо значение за планирането на бъдещите мисии”, казва Стефан Линке (Stefan Linke) от IRAS. „По този начин ще са възможни по-големи и по-устойчиви проекти на повърхността на нашия космически съсед.”
монитор
