Фрагмент от тухла с частично запазен латински надпис-щампа, в който става дума за бойна единица от прочутия І-ви Италийски легион е открит при разкопки на хълма „Чуката“ в Свищов. Това съобщи ръководителят на екипа проф. Николай Овчаров. Надписът се датира в ІV в.
По време на разкопките, които продължават вече втора седмица, е намерена и красива рисувана керамика и метални апликации от различни епохи, както и монети от Римската империя, през средновековни български и византийски монети до османски монети от ХV-ХVІІІ в. Археолозите са попаднали и на пожарища, предизвикани през 1810 г. това е станало на дълбочина около метър в двора на замъка.
А непосредствено под този пласт излиза средновековна керамика, както и желязни гюллета за оръдия и каменни бойни топки за метателни машини.
„Без съмнение става дума за войните между християни и мюсюлмани от ХV-ХVІ в. и превземането на замъка от Дракула“, коментира проф. Овчаров.
Разкопките продължават и предстои навлизането в по-ранния средновековен пласт от Второто българско царство.
„Надяваме се, че там ще излязат и свидетелства за героичната съпротива на българите срещу османското нашествие през ХІV в.“, обясни Овчаров.
За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за замъка н Свищов съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък.
Особено важно е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на Търновска България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Комендантът на Свищов е един от малкото военачалници, които отказват да се предадат и заявява, че ще брани вярата на своя цар Иван Шишман. Българският гарнизон в замъка се сражава до последно и се предава чак когато свършват припасите.
монитор
