Изборите за български депутати в европейския парламент още не са отшумели, а районните избирателни комисии не са преброили гласовете на 1/3 от избирателите у нас, а изводите... тропат на вратата /Истината е, че ме е страх ме да напиша чукат, защото с неолибералните нагласи кой знае коя неправителствена организация ще ми заведе дело заради сексистка пропаганда. Но това са си мои страхове.../.
А истината е, че побългарихме и европейските избори. Имам предвид, че ги организираха и проведоха, а преди това и агитираха народа по начин, описан от Алеко Константинов от преди повече от 100 години.
Чувам, че партиите си посипват главата с пепел заради ниската избирателна активност. Ама защо чак сега? Какво правиха 1 месец преди 26 май?
Каквото и да си говорим, избраните 17 депутати са избора на 1/3 от българите. Останалите 2/3 от народа ни казаха, че не избират никого, като не отидоха до секциите. И това се случва на фона на рекордна за Европа избирателна активност – вижте колко масово и за Обединена Европа гласуваха испанци, германци, французи...
Хората не гласуваха, защото не разбраха политиците, защото не им обясниха колко е важно да се гласува, защото нямаше дебат.
Всъщност и предизборна кампания нямаше. Няколко партии, няма да ги броя, но са по-малко от пръстите на едната ръка, се опитаха да агитират народа. Другите заложиха на финикийските знаци. Казват, че на тези избор цената на един глас е тръгвал от банкнотата с лика на Пенчо Славейков и е надхвърлил тази с Алеко Константинов, като най-скъпо се е плащало в комбинация с тези две хартийки. Но понеже купуването на гласове е трудно доказуемо, се отказвам да навлизам в детайли.
Но как да си мълча за онези хорица, които за дребни пари влязоха в капана да са членове на СИК. За тях последните 2 денонощия със сигурност са ги убедили, че не бива да повтарят повече никога тази грешка. За сгрешените протоколи, за липсата на сън, за нервите сега няма да говоря... това е друга тема /можете да видите "щастливите" им лица на снимката/.
Защо обаче хората масово не гласуваха?
Защото партиите не успяха да ги мотивират. Защото реално посланията си отправиха твърде малко кандидати. Едни така и не излязоха от землянките, очаквайки да дойде 9 септември. То пък вместо това лъсна истината, че са пак втори. Няма нищо по-гадно на този свят от това да си втори. Питайте футболистите на ЦСКА и „Левски“, ако не ми вярвате! Лошото е, че в случая не става дума за футбол, а за политика и след като на 10 избора си все зад победителя, значи нещо в теб не става. Ама какво? Това не мога да кажа. А и да кажа кой ще ми повярва.
За победителите в тези избори няма да напиша нищо. Както гласи древната мъдрост „тях никой не ги съди“, макар че има над какво да помислят. Каза им го лидерът, а той /по дефиниция/ никога не греши. Но нека не вярват, че ниската избирателна активност се дължи само на хубавото време и на плажа в Халкидики. Защото отминалите избори бяха генералната репетиция за местните наесен, а както е казал мъдрият ни народ „птиците се броят наесен“!
Хубаво е, че в следващия европарламент ще има и либерали като ДПС, и патриоти като ВМРО. Засега ми е трудно да кажа, че ще има и представител на пета партия. Пък и ще си оставя възможност да го коментирам, когато станат ясни имената на нашите депутати в ЕП.
Георги Александров, главен редактор на "Конкурент"
