Тази рубрика, която излиза вече повече от година на страниците на "Конкурент", трябваше да започне по друг начин. Тя беше вдъхновена от човек, който не желае да се споменава името му, но е част от "Зелената гвардия" - така наричат всеки играч на Ботев /Враца/ с над 150 мача в елита. Бил е част от славния тим от 80-те години на митналия век. Въпреки волята му, няма как да спестя огромния принос на Валери Цветанов, който има в елита 266 мача с екипа на Ботев.
Материалите трябваше да са продължение на Библията на футбола във Враца, написана от най-великия треньор на вскички времена Илия Панев. Истината е, че очерците за отделните играчи и треньори на Ботев изпревариха с около година същинската му част, но понякога животът не може да бъде поставян в тесни граници и дефиниции.
"Вина" за това има и управителят на "Конкурент нюз" Димитър Николов, който вдъхнови излизането на поредицата "Усмивки от старите ФУТБОЛНИ ленти" - текстове, които вече сте чели. Време е обаче "грешката на растежа" да бъде поправена и да припомним на читателите си, че освен славните 26 години в елита, има и други периоди в историята на Ботев. И че те хич не са славни. Историята продължава от там, където спира разказа на неповторимия Илия Панев.
Приятно четене!
Рубрика на Георги Александров
След изпадането си от т.нар. "майсторска група", врачанският футбол започва лъкатушене между отделните етажи на футболната пирамида. Основна причина за това е липсата на финансиране в годините на прехода, както и на ръководители от ранга на Димитър Мишев - човекът, на когото Ботев дължи дългия си престой в елита. Като ръководител Мишев има цената на половин отбор, защото успява да лавира между партийните интереси и това отборът на врачани да е в "А" група. В годините на прехода обаче няма кой да наследи таланта му на ръководител. И резултатите не закъсняват.
През сезон 1990-1991 г., когато отборът изпада от елита за първи път след 26-годишно непрекъснато присъствие сред най-добрите, Ботев завършва на 13-о място в "Б" група. На фона на историята, това е пълен провал, но от далечината на годината далече не е най-голямото падение.
През следващия сезон 1991-1992 г. Ботев продължава с посредствените игри, но все пак финишира девети с актив от 39 точки, натрупани от 14 победи, 11 равни и 13 загуби при голова разлика 51:39. Единственото успокоение е, че съседите от Михайловград – вече Монтана, финишират три позиции по-назад, макар че разликата в точковия актив е минимална – само една. Белослатинският Чавдар пък ще запомни сезона с изпадането си сред аматьорите, завършва на 17-о място от 20 тима. Видинският Бдин и Локомотив от Русе пък влизат в „Б” група.
Дълги години ще се говори и пише за решението на БФС, взето в края на първенството през сезон 1992-1993 г., което позволява на Ботев да запази мястото си във втория футболен ешелон, въпреки че завършва 18-и в „Б” група. Този прецедент е възможен заради разделението на Северна и Южна „Б” групи от следващото първенство, поради което изпадащи през първенството 1992-1993 г. няма. Врачани няма с какво да се гордеят - 30 точки, натрупани след 11 победи, 8 равенства и 19 загуби при голова разлика 39:54. Оредяващата публика на стадион "Христо Ботев" обаче вижда, че агонията няма как да доведе до нещо по-различно от изпадане при аматьорите. И то е факт още през следващия сезон 1993-1994 г.
Най-важната година в българския футбол – 1994, когато националният тим става бронзов медалист от световното първенство по футбол в САЩ, Враца няма поводи за радост. Защото никой не може да спре падението на местния Ботев. Отборът завършва 13-и от общо 16 тима в северната „Б” група и изпада сред аматьорите. Слабо е утешението, че зад врачани е Бдин /Видин/, защото Монтана заедно с ловешкото страшилище Лекс печели визи за елитната „А” група. Врачани приключват със скромния актив от 23 точки след 8 победи, 4 равенства и 14 загуби при голова разлика 24:42. По-зле е само Бдин, който има с 4 пункта по-малко. Под чертата остават и комшиите от Локомотив /Мездра/.
Следват 3 години при аматьорите. Както казват някои от по-старите привърженици на врачани, мачовете тогава се играеха по селските поляни. През 1994-1995 г. отборът е пети, докато през следващите два сезона е трети, но все още далече от възможността да се завърне поне на втория етаж във футболната пирамида.
Възраждането идва през сезон 1997-1998 г., когато Ботев печели тогавашната Северозападна "В" АФГ и се завръща в "Б" група. Принос за това има бизнесменът Иван Личев. Героят на соцтруда и строител на един от блоковете на АЕЦ "Козлодуй" е родом от Тополовград, но през тежките години на прехода избра да бъде част от каузата "Ботев Враца". На него и парите, наливани от фирмата му "Личев" ООД врачани дължат не само завръщането в "Б" група, но и ремонта на стадион "Христо Ботев", както и изигравенето на младежки квалификации на ниво национални отбори в града под Околчица.
Иван Личев не беше идеален бизнесмен, но сърцето му биеше с мисълта за Ботев /Враца/. Въпреки превратностите на годините, в които живя, той остави ясна диря и на стадиона, и в града - последният ремонт на пешеходния булевард "Никола Войводов", познат на врачани и като Пробива, е дело именно на неговата строителна фирма. За по-младите врачани ще допълня, че преди тази рехабилитация централната пешеходна зона беше покрита с друга настилка, която при всеки проливен дъжд можеше да "изненада" неприятно пешеходците с кална баня.
Снимки: архив „Конкурент“
Пълните трибуни на стадион „Христо Ботев“ започнаха да оредяват и от хилядите, които идваха на мач на любимците си останаха по 100-ина души, като често в бройката влизаха и длъжностните лица.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
