Проста система с ясно определени цели и финансиране може да реши проблема с разпространението на африканската чума по свинете (АЧС). Това каза председателят на Национално ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС-СЛРБ) инж. Васил Василев. Необходимо да има финансов ресурс между 5-10 млн. лв..
Проблемът с африканската чума e основно в Североизточна България, където досега има 27 открити огнища. Според Василев популацията не е с висока гъстота и това ограничава контактота, а оттам и проблемите, но въпреки това има бавно разпространие на болестта. Очакванията са АЧС ще е на дневен ред дори след 5-6 г.
В момента има запитване до Европейската комисия (ЕК) за предоставяне на нови комплекти за проби и се работи по изграждането на втора лаборатория на територията на Стара Загора, където те да се обработват. Най-сериозно е положението в Белгия, където само за няколко месеца има повече от 700 регистрирани огнища само по диви свине, а Франция, Люксембург и Германия също са застрашени. Чехия пък е свободна от болестта, като за година успя да се справи. „Основен разпространител на болестта са хората – с храната или с превозните си средства“, коментира Василев. Те често ловуват без да се дезинфекцират след това и така се разпространява болестта. Затова и Василев предложи по време на лов в началната и крайната точка да има автомобил, който да дезинфекцира облеклото, оръжията и хората.
Във връзка с предстоящите евроизбори
от сдружението отправиха няколко въпроса към кандидатите евродепутати и доколко те са готови да ги подкрепят. Едно от предизвикателствата е Директивата за опазване на местообитанията и на дивата флора и фауна, която затяга правилата около статута на дивеча и правото на лов. „Процедурата е тромава и не позволява да се промени бързо статутът на животните“, коментира Василев. У нас мечката, вълкът и дивата котка са определени като застрашени или уязвими, а числеността им в България е много по-голяма от тази в страните от Западна Европа. Вълкът в Западна Европа е изчезнал вид отпреди 300 години, но у нас неговата популация е голяма. Същото е и с кафявата мечка, с която често имаме проблеми. „През 2009 г. човек от родопско село бе убит от мечка“, каза още шефът на НЛРС-СЛРБ. По-големият брой на хищниците може да навреди на дребните животни и на живеещите на земята птици, като според проучвания в Холандия и Дания
70% от птиците могат да бъдат убити от хищници
поради неправилно стопанисване. От съюза обърнаха внимание и на редица други важни въпроси и чувствителни теми като директивата за опазване на дивите птици, общата селскостопанска политика, при която препоръчаха да има преоценка и предложиха да се направят диференцирани субсидии.
В България ловците, които редовно заверяват своите билети, са 130 хил. като едва 60-70 хил. са активно ловуващите. „Невинаги това, че един човек притежава билет, означава, че той е запознат с проблемите пред ловната общественост“, каза Василев. На въпрос на „Монитор“ дали може да има спад или ръст в броя на активните ловци, Василев коментира, че за последните години е налице тенденция, свързана с демографската ситуация в страната. „Броят на отпадащите по естествени причини с малък процент надвишава този на кандидатите“, отговори шефът на НЛРС-СЛРБ. Новите попълнения в ловните редици най-често са на възраст между 18-40 г. В Европа за последните 10 години броят на жените ловци расте значително. „Това не се дължи на феминизма, а на това, че само по този начин може да се осигури доказано биологична храна“, поясни Василев.
монитор
