Продължаваме да ви представяме славни футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев и радвали публиката на стадион „Христо Ботев“. С огромно удоволствие ви представяме следващият играч в рубриката – Емил Младенов.
Той е роден на 19 септември 1955 г. в село Бели Извор. Нападателят играе във всички гарнитури на Ботев /Вр/ до 1974 г. Една година изкарва в ЦСКА като войник. За Балкан /Ботевград/ и Червено знаме /Павликени/ натрупва 200 мача в тогавашната „Б“ група и реализира над 70 гола. Има 23 срещи в за юношеския национален отбор, където записва 11 попадения в контроли и официални мачове. Стрелецът става емблематичен играч на новосформирания в началото на 80-те години ФК Строител. В момента продължава да е близо до футбола, секретар е на ОС на БФС в града под Околчица.
Добрите игри на Емил Младенов при спечелването на бронзовите медали в първенството за юноши през 1973 г. с Ботев /Вр/ не остават незабелязани от националните селекционери и той редовно започва да получава повиквателни, като по лагерите му прави компания и неговият съотборник Цветан Йончев.
Малко преди турнира „Дружба” същата година, България побеждава Полша в контрола с 2:1, като сред най-добрите на терена в Перник е Емил Младенов. Тогавашният вестник „Народен спорт” е отделил подобаващо внимание на родните таланти. Розборски открива в 3-та мин., но нашите бързо отговарят на предизвикателството. В 20-та мин. Младенов печели въздушния двубой с вратаря Цебрат и изравнява за 1:1, като до края всяка негова атака вещае неприятности за високоръстовите съперници. В 79-а мин. е отсъдена дузпа, която вратарят Камбуров превръща в гол за крайното в 2:1.
За България в този мач играят: В Камбуров от Локо /Пд/, Г. Андонов /Ал. Момчилов/, Пл. Ангелов, Н. Ненков, В. Павлов, Н. Начев, Пл. Ганев от Добруджа, Ем. Младенов, Г. Кондов от Добруджа, Хр. Грозев от Шумен /Г. Георгиев/, К. Дичев.
На турнира „Дружба” нашите мерят сили в групата с ГДР, Унгария, КНДР и Румъния. Нападателят от Бели Извор става основна част от юношеския национален тим, с който участва няколко пъти през 70-те години на турнира „Дружба” в Румъния и Унгария, където играе на най-големия стадион „Нейпщадион” в Будапеща.
През този период е и екзотичното пътуване до Куба с отбора на Ботев /Вр/ за приятелски мач с националния тим на домакините. Нашите заминават през януари, когато Враца е затрупана от сняг и студът е сковал всичко, затова някои тръгват с шуби и балтони. След 12-часово пътуване със самолет от Испания, българите кацат в слънчева Хавана, където температурата е 30 градуса, че и нагоре. Освен, че се представят достойно срещу представителния тим на Острова на свободата, врачани имат време да разгледат местните забележителности. Успяват и да плажуват на прочутия Варадеро, плакнейки очи по местни знойни красавици.
Интересна е и ситуацията с влизането му в родната казарма. Повиквателната му е за 15 септември 1974 г. но в същия ден той играе за юношите на Ботев в Бургас срещу Черноморец. На следващия ден е вече официално войник като част от Армейската Спортна школа „Чавдар”. Само 2 дни по-късно, на 18 септември, левскарят по душа и сърце прави дебют с фланелката на ЦСКА срещу Спартак /Варна/. Там са съотборници с Георги Илиев-Майкъла, Красимир Якимов и други таланти. След няколко дни си идва до вкъщи в Бели Извор и баща му се стряска, да не би да е избягал от военните.
Емил Младенов няма да забрави никога и трагичната новина за гибелта на Гунди и Котков, които пътуват към Враца за контрола с Ботев. В този ден Младенов и съотборниците му от юношеската формация са строени пред Болницата, за да посрещнат звездите на България. Там научават за трагедията.
През есента на 1975 г. се завръща в Ботев, играе във всички контроли, но така и не е картотекиран за първенството, заради централен нападател от Видин. Втората година от войниклъка изкарва в Ботевград, Там рита за местния Балкан в „Б” групата. Негови съотборници са Васил Редовски и Марин Ралков, чиито синове продължиха по техния път. След края на казармата изкарва няколко месеца в Чавдар /БС/, където е неговият брат Тошо Младенов, баща на елитния рефер Станислав Ставров.
От 1976 до 1980 Емил Младенов е част от славния тогава Червено Знаме /Павликени/, участник в „Б” група. Там той играе редом с Венци Петров, Людмил Топузов, Ангел Ангелов. Съотборници са му също добрият приятел Венчо Съботинов, Валентин Михов, който тогава се жени за момиче от близкото село Михалци, както и Димитър Цеков, направил добри мачове за Етър и Ботев /Вр/ в родния елит. Отначало треньор е Лазар Панчев, после го сменя Георги Харалампиев. Отборът обаче е разформирован, след като отказва да даде мач на Етър. Решението идва от най-високо място в областния Велико Търново. Завършва кариерата си в култовия Строител, създаден от директора на СМК във Враца Руси Станчев, Янко Драготинов, Христофор Буковски и др.
