На районирането за първи клас в столицата да се гледа като на 24 отделни града, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружението на директорите в системата на средното образование и директор на 51-во СУ
- Г-н Александров, вчера стартира кампанията за прием в първи клас. Имаше ли опашки от родители или по-скоро първият ден протече нормално?
- Кампанията стартира спокойно. Откакто няма значение редът на подаване на документи, не се образуват опашки. Сутринта около десетина души бяха подали заявления, като имаше представители и на четирите групи спрямо уседналостта. Регулярно минаваха и по един-двама родители, които оставяха по-големите си деца и след това минаваха да подадат документи и за първокласниците (б.а. - деца с братя или сестри до 12 години в същото училище се равняват на три години уседналост). На този етап няма проблеми. Такива биха възникнали при излизане на първото класиране, тъй като първата група е доста голяма. Ако не могат да се приемат всички деца от нея, биха възникнали проблеми. Очакваме повече хора в първа група, отколкото са местата в училището, тъй като предварителните данни не обхващат движения в кварталите или миграцията от провинцията.
Проблемът е, че всички училища в район „Красно село“ не могат да поемат кандидат-първокласниците от самия район. Само в първа и втора група децата са със 70-80% повече от тези, които ние можем да приемем. В същото време в рамките на София има училища, в които има свободни места. Деца от нашия район обаче биха искали да отидат в Подуяне например. Според мен, когато се прави районирането при кандидатстване в първи клас, София не трябва да се гледа като цял град, а като 24 отделни. Толкова са районите и всеки от тях е като отделен град. Или някои отделни гранични райони да се групират заедно – например ние с Витоша, която е до нас.
- Обмисляте ли въвеждане на онлайн система?
- За родителите е по-добре да дойдат на място, за да попитат, да видят. Ние направихме родителска среща за кандидат-първокласниците.
- Какви въпроси ви задаваха тогава?
- Някои питат за условията за физическа помощ и подкрепа. Други родители са от 1-2 години в квартала и искат да знаят имат ли шанс да бъдат приети. Трети пък се интересуват за дневния режим, предварителни изисквания.
- На сайта ви има и графа „униформи“. Ще сменят ли те разноцветните блузи за хлапетата от различните класове?
- Не, шарените блузки остават. Всеки випуск си избира свой цвят – оранжево, червено, зелено. Сивите елечета, вратовръзките, ризите и панталоните ще бъдат официалните ни униформи. Постарали сме се да е стилно, да е удобно и да е по джоба на всеки един от родителите. Те могат да ги използват и за тържества, и за ежедневието, ако желаят. Момчетата могат да ги съчетават и със собствени бели ризи и панталони.
- Преди седмица бизнесът предложи задължителна матура по математика, а преди това се породи идеята 10-и клас да се провеждат подобни на SAT или TOEFL изпити. Какво е вашето мнение?
- Подкрепям изпити като SAT. SAT I включва математика, като се измерва логиката им, критическо четене и писане, където децата развиват есе по тема, за да се видят творческите им възможности, вместо да обяснят какво Вазов е искал да каже в „Под игото“. Този вариант на изпита трябва да е задължителен за всички зрелостници. SAT II е по профилиран предмет по избор. Този вид изпити могат да заместят националното външно оценяване. То трябва да обхваща материала по природни науки, математика, български език и литература. Външното оценяване в 10-и клас не трябва да е само по български език, а да обхваща различните области, защото учиш по всички предмети в 8-и, 9-и,10-и клас, но накрая имаш изпит само по български, а трябва да се обхващат различните области. В противен случай се обезценява смисълът на останалите предмети. SAT правят в 9-и клас, като включва природни науки, математика, четене. Същите би трябвало да бъдат и за нашите десетокласници.
Според мен само издържалите изпитите трябва да могат да се готвят профилирано за кандидатстване в университет. Тези, които не успеят, пък би трябвало да бъдат насочени към професионалното образование в 11-и и 12-и клас. За две години те могат да овладеят една професия. Ако искат след това да участ в университет, могат да се явят също на матури и в 12-и клас. Непрекъснато говорим, че нямаме кадри за професионалното образование, защото нямаме интерес към него в приема след 7-и клас. Тогава важна роля в избора имат родителите, а те си представят децата си задължително в университет. Те обаче завършват специалност, по която никога няма да си намерят работа. Затова според мен цял живот са нещастни, защото винаги се чувстват подценени, търсят си позицията, която не е свързана с образование. По този начин те нито са висшисти с висшистите, нито са среднисти със среднистите. Има много ученици, които завършват професионално образование - автомонтьор, електротехници, готвачи, например, и те започват добре заплатена работа. Най-често завършваните специалности са бизнес мениджмънт, психология, право. Пълно е с безработни юристи, а по бизнес мениджмънт ги подготвят за директори. Има 10 000 директори в България и никой няма да си даде работата просто така, не е необходимо да завършиш такава специалност, а трябва да си извървиш цялата стълбица. Това го имаше у нас преди и сме го наричали класическа гимназия – хората, които са със средно образование, но да не кандидатстват.
- Смятате ли, че тази идея ще бъде добре приета от обществото?
- Някои родители биха скочили, но в Германия още след 7-и клас, ако не покажеш необходимите резултати, не можеш да влезеш в гимназия. В България всеки, който желае, може да завърши до 10-и клас. Това е обвързано със задължителното образование до 16-годишна възраст. Ако той обаче не може да го изкара, трябва да може да се яви на поправителен и тогава да прецени дали да продължи в профилирана или професионална гимназия. В противен случай те нямат мотивация да пишат. В 6-и и 7-и клас учат само за изпита по български език и литература и математика, а след това вече смятат, че трябва да изкарат двете матури, за да влязат в университет.
- Миналия месец одобриха 17 национални програми. В кои от тях ще се включите?
- Във всички, които можем. Една от тях е „Без свободен час“, по която се намира заместник на отсъстващ учител и се плаща от бюджета на програмата. Друга финансира обзавеждането на занимални на малките ученици. Трета насърчава обмена на добри практики между иновативните училища. Ще се включим и в програмата за оборудване на компютърните кабинети. Тази за пенсионираните учители, чиито заплати се плащат. В някои и да искаме да кандидатстваме няма как да се включим, тъй като не са подходящи за нас - като тази за професионалните гимназии.
Визитка:
Завършил е математика в ПУ„Паисий Хилендарски“ и информатика в СУ „Св. Климент Охридски“
Директор е на 51-во СУ „Елисавета Багряна“ в София
Председател на Сдружението на директорите в системата на средното образование в Република България
монитор
