Ректорът на Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий“ проф. Христо Бонджолов даде блиц интервю преди да връчи дипломите на 66 абсолвенти от филиала на ВУЗ-а във Враца.
Проф. Бонджолов, добре дошъл във Враца. Идвате на церемонията по връчване на дипломите на поредния випуск на ВТУ. Какво е чувството?
С огромно удоволствие ще връча дипломите на нашите абсолвенти. Радвам се, че завършват, но и не се радвам, защото си тръгват... Защото това са наши студенти, в които е инвестирано доста – и като усилие, и като труд. Те също са направили доста, за да са тук и сега.
Надявам се, че тези хора ще останат в България, за да бъдат полезни за обществото. Вярвам, че ще останат тук, в нашия край. Имаме огромна нужда от учители. Нуждаем се от промяна на системата, която може да стане само чрез нови сили. Сегашното поколение е дало доста, но закъснява за новите технологии, затова вярвам, че тази промяна ще я направят младите хора, които завършват днес.
Учителската професия наистина е най-търсената на пазара на труда. Достатъчни ли са усилията, които прави държавата, за да отпусне повече квоти за „производството на педагози“ от университетите?
Не са достатъчни. Не, че държавата не прави усилия да се постигне нещо в тази посока, да се коригира, да се допълни и усъвършенства системата. Добро е това, което прави държавата, но не е достатъчно.
Нека имаме достойни представители, които да се чувстват доре в системата, а не само да присъстват волунтарски в нея. Педагозите трябва да бъдат удовлетворени от труда, който полагат и който е огромен. А ние, като общество, не полагаме достатъчно усилия в тази посока и авторитетът на учителя продължава да не е на мястото, което му се полага. Само заплатите няма да ни върнат онова, което изпитваше нашето поколение към учителите. Тогава те бяха авторитет – за нас и родителите ни учителите бяха авторитет. Каквото и да се говори за онова общество, тогава педагозите вървяха напред, а всички ние ги следвахме, защото им вярвахме, уважавахме и почитахме. Сега третираме учителите като гувернантки на децата... така няма да стане! Та нали показваме по този начин на детето да не уважава своя учител! В такава ситуация каквото и да направи педагогът, то е безсмислено. Какво очакваме да направи той? Чудеса ли?!
Задачата на цялото общество е да върне авторитета на учителската професия. Когато те ни водят, ще знаем къде е пътят ни. Учители ще има, те ще завършват и други ще кандидатстват. Но най-важното е най-добрите да стават учители, защото така ще възпроизвеждаме най-доброто, а не какво да е. Трябва ни промяна на системата, в която най-добрите ученици да стават учители. Тогава и само тогава държавата ни ще се нареди до онези, които сега имат висок стандарт на живот.
Как да стане това?
Като върнем учителите на високия пиедестал, който несъмнено заслужават, в очите на другите. Като никой не неглижира и подценява тази благородна професия. Съзнанието, че трябва да се отнасяме с уважение. Не може в съседна Сърбия да говорят с „поштованье“, т.е. с „уваженние“, когато ме представят като учител, а у нас, да го няма това отношение. Ето това трябва да се промени в нашето общество. А хората да се отнасят с уважение към учителите. Когато това стане, обществото ни ще е узрало за промяната, за която ви говоря. А и ще си подредим държавата. Нямаме ли подредена, стойностната рамка, нищо няма да имаме.
Г-н професор, много се говори напоследък за тежкото финансово положение на ВТУ. Как ще решите проблемите?
Това положение е в резултат на предишното управление, чиито резултати заварихме. На обръчите от фирми, които са работили в университета и са го източвали. Очаквах, че правосъдието ще действа малко по-бързо и ще покаже кои са виновните за фалита на университета. Но тъй като системата не го направи, същите тези хора се опитват сега отново да се върнат на власт. А ние вече стабилизирахме ВТУ. Опитват се отново да го източат, да го съсипят втори път. Е, няма да им го дадем!
А какво става с финансите?
Атаката им беше целенасочена – за Коледа да ни оставят без заплати. Велико Търново е град, в който нещата се влияят от състоянието на университета. Противниците ни не разбраха как, но не позволих забавянето на заплати и блокирането на дейността на ВТУ.
Трябваше да взема мерки с колегите, които ме подкрепиха. Взехме кредит, чрез който да гарантираме дейността. Той е като кредитна карта – от него се осигуряват получаването на заплати и стипендии. Но ни заплашиха, че и за Великден ще ни правят същите номера, които ни спретнаха за Коледа. А този кредит осигурява стабилността и възможността да работим нормално.
Залогът е за университета. Той не е само една структура. Ако трябва да отговарям само за себе си, ще ми бъде лесно. Я си представете какво е да си отговорен за 800 човека и още 11 000 студенти! Налага ми се да се боря всеки ден за тази сигурност. Това ще стане само чрез този кредит.
Готов ли сте да отговорите подобаващо на онези, които ви атакуват?
Не забравяйте, че съм от село Попица, Врачанско. Ние не се даваме лесно!
АВТОР: Георги Александров
