Продължаваме да ви представяме славни футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев и радвали публиката на стадион „Христо Ботев“. С огромно удоволствие ви представяме следващият играч в рубриката – Цветан Йончев. Роденият на 15 февруари 1956 г. покорява върхове в родния футбол, тръгвайки от града под Околчица. „Врачанин съм, а Ботев ми даде път към големия футбол – няма как този отбор да не е на сърцето ми“, казва скромно играчът, записал 361 мача в българския елит, в които е вкарал 76 гола. При врачани той остава за кратко – 3 години, където успява да изиграе 66 мача и да наниже 12 попадения. Тази впечатляваща визитка няма да е пълна, ако не добавим 23 мача за „А“ националния тим и 5 гола за трикольорите.
Рубрика на Георги Александров
Неусетно разговорът тръгва в посока извън футбола, тъй като събеседникът ми винаги е бил човек с активна гражданска позиция. Неслучайно е успял в Страната на неограничените възможности, където се цени инициативността и желанието на човек да се развива, а не в посткомунистическа България.
„Когато говоря за родния край, винаги съм чувствителен. Моите родители са от Медковец, Монтанско, но аз съм роден и отрасъл във Враца, затова се чувствам като врачанин“, отговаря на въпроса ми дали Северозападът не е територия, игнорирана през годините от властта. „Като цяло регионът не е страдал от внимание, но Враца беше низвергнат град и в това си има причини – откритото противопоставяне на ген. Иван Тодоров-Горуня срещу Тодор Живков. Не ни простиха и онази нелепа случка с бутането на Живков в центъра на Враца на 1 юни 1981 г. Тези неща никога не бяха простени на врачани“, смята Цецо Йончев. И продължава, че в настоящия момент ситуацията е различна. „В демократичните страни с пазарна икономика, каквато е България, въпреки всички слабости, никой на никого не дава нищо даром. Хората трябва да се вземат в ръце и да работят за себе си. Да се борят за правата си. А през всичките тези години на промени тази част на България масово гласува за бившите комунисти, а хората чакат някой да ги оправи“, допълва Цецо Йончев. Според него именно бившите комунисти „ограбиха и разграбиха държавата, защото я управляваха де факто от 1989 до 1998 г. с 10-месечно прекъсване през 1991-1992 г., когато на власт беше правителството на Филип Димитров, но пък то нямаше парламентарно мнозинство. Даже сегашният лидер на БСП /Корнелия Нинова – б.р./ е от Северозападна България“, допълва Йончев и разбирам, че той никога не е спирал да се интересува от събитията в родината. „Аз не съм политически активен и не защитавам нито една партийна кауза. Но фактите, които изброих, само доказват, че сме изостанали в мисленето. Истината е, че си заслужаваме съдбата, защото народът гласува за онези, които го ограбиха. Има и такива, които жалят за хубавите неща по Живково време. Това е носталгия по младостта... Какво му беше хубавото на онова време, бе хора? Нямахме тоалетна хартия, по улиците дори велосипеди нямаше. Нищо нямаше. Сега, когато се разхождам по улиците във Враца, виждам, че хората са облечени с дрехи, които ние навремето не можехме да купим в „Кореком“. Всеки държи в ръката си смартфон. Няма място на паркингите от западни коли, всеки гледа телевизия на плосък екран... Вижте как живеят хората в другата част на света, по която жалите – в Куба и Северна Корея. Спрете да плачете и започнете да работите!“, призовава от Чикаго Цветан Йончев. „Демократичните промени са много хубаво нещо, но ние бавно се променяме. Толкова бавно, че много хора се отегчиха и потърсиха щастието си другаде. Аз съм един от тях“, казва още славният нападател на Ботев и ЦСКА. „Това е едно от предимствата на демокрацията. Както се казва в американската Конституция „Всеки има право да търси щастието“. Преди беше невъзможно. Сега можеш да идеш където си поискаш. Така аз се озовах в САЩ“, допълва събеседникът ми. „Имигрантският живот не е лесен. Не е за всеки. Трудно е, докато се адаптираш, докато научиш езика, докато свикнеш с живота и културата на новото място. Много е трудно“, признава Цецо Йончев. „Когато говоря с хората в България виждам, че те нямат никаква представа за живота в цивилизования свят. Мислят си, че слизаш от самолета и започваш да береш пари от дърветата! А хората край мен работят по 10-12 часа на ден, че и повече, за да живеят нормално. Понякога съм чувал каква драма настъпва в българско семейство, което не е успяло да иде на море през лятото. Вайкане до небето... А бе, хора, американецът ходи на почивка средно веднъж на 5 години. През другото време си взима платения отпуск и си седи вкъщи, защото спестява за колеж на детето/децата си. Както казват в Америка, има две две сигурни неща в живота: че ще си платиш данъците и че ще умреш! Тук парите се печелят трудно и се уважават, както казват старите хора в България „почитат“. Но тук, в Америка, хората имат достойнство и никой не се прави на по-велик от другия, защото всеки сам си изкарва парите и никой не му ги дава даром“, допълва Йончев. За финал на този разговор съм избрал пожеланието му към всички сънародници: „Пожелавам на българския народ да изживее ренесанса си и да се радва на по-добър живот!“
