Продължаваме да ви представяме славни футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев и радвали публиката на стадион „Христо Ботев“. С огромно удоволствие ви представяме следващият играч в рубриката – Цветан Йончев. Роденият на 15 февруари 1956 г. покорява върхове в родния футбол, тръгвайки от града под Околчица. „Врачанин съм, а Ботев ми даде път към големия футбол – няма как този отбор да не е на сърцето ми“, казва скромно играчът, записал 361 мача в българския елит, в които е вкарал 76 гола. При врачани той остава за кратко – 3 години, където успява да изиграе 66 мача и да наниже 12 попадения. Тази впечатляваща визитка няма да е пълна, ако не добавим 23 мача за „А“ националния тим и 5 гола за трикольорите.
Рубрика на Георги Александров
Колкото по-успешен е в клубния си тим врачанинът Цветан Йончев, толкова по-малко поводи за радости има той в националния отбор на България. Вероятно това е причината да има само 23 мача за „А“ отбора и 5 гола за трикольорите в период, в който ниже попадения във вратите на всякакви противници на ЦСКА. „В националния отбор беше различно. Там непрекъснато се сменяха интересите на партийните величия. Важно за тях бяха не резултатите, а да имат свои представители в първия тим на България. За старши треньори бяха назначавани политически послушни хора, даже беше по-добре да са алкохолици, отколкото работохолици. В този период не бяха добре нещата нито за играчите на ЦСКА, нито за „Левски“. Как да се получи, като няма атмосфера и настроение“, разкрива неудачите на представителния ни тим по свое време Цецо Йончев.
С ръка на сърцето си признава, че е вкарвал голове на родния Ботев с екипа на ЦСКА, но е изпитвал респект към хората, дали му крила да полети към големия футбол. „Това е част от играта. А аз играех нападател. Вкарвал съм във вратата на Ботев и то имаше и доста важни попадения. И тогава, и сега уважавам всичките си колеги, но към тези от Ботев изпитвам по-специално отношение. Това е отборът на сърцето ми, който ме отгледа и ми даде път към големия футбол. Няма как да съм безразличен към този славен клуб“, признава от Чикаго събеседникът ми.
Малцина са наясно, че Йончев и в този момент се занимава с футбол. Той помага на българския отбор в Чикаго – Миньор. Въпреки бизнеса, който развива, славният някога нападател успява да предаде опита и знанията си на жадни за играта мъже. „Миньор /Чикаго/ е едно забавление. Той е най-добрият български отбор в Щатите и участва в най-силната местна лига. Искаха да им помагам, когато влязоха в първата дивизия, защото се нуждаеха от човек с опит и авторитет. Водех им някои тренировки и мачовете“, разказва с удоволствие събеседникът ми. „Успяхме да се задържим в елита, като привлякохме някои по-млади и талантливи момчета. И нещата потръгнаха. Но нямам време да занимавам пълноценно с това, а само от време на време. Когато имат нужда, помагам и край тъч линията. Но това са отбори за обществена „употреба“, а спортът при тях не е професионален, а е за здраве. От друга страна е много приятно, защото е чисто“, допълва в прав текст Цецо Йончев.
Признава, че живее добре в Чикаго. „Имаме голяма българска общност в Чикаго – магазини, заведения, адвокати, компании... Нищо от България не ми липсва с изключение на близките и приятелите. Но благодарение на съвременните техноогии, това вече не е голям проблем“, допълва той. И твърди нещо, което не е толкова често срещано в България: „Българите си помагат тук, в Чикаго, защото виждат какъв е животът и как може да се промени за добро. Има голяма разлика между нашите сънародници тук, в САЩ, и онези, които живеят в България. Тази разлика е голяма. Говорим за всички сфери на живота, дори за културата. Според мен точно това пречи на българите в родината, а на България да стане една истинска европейска държава“, допълва Йончев.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
