Всеки трети българин или се е трудил в друга страна от ЕС, или е имал роднини, които са работили там през последните 5 години, става ясно от изследване на агенция „Афис“. 29 на сто от нашенците временно или за постоянно са се пласирали на европейския трудов пазар.
Същевременно 67% пък не са работили извън пределите на страната ни през последните 5 години. „Тези данни показват, че Европа вече не е само розова мечта или аргумент в спорове в социалните мрежи, а се е превърнала в пряк житейски опит“, анализират от агенцията. Според проучването споделеният опит сред роднини, връстници и приятели има силен ефект върху личните интереси и мотивите за емигриране. 61% от българите в трудоспособна възраст, които имат поне един роднина, който се труди в ЕС, възнамеряват да емигрират. 35% от тях за постоянно, а 12% все още се колебаят. Останалите приемат емиграцията като временно решение на проблемите си.
„Въпреки разпространената у нас представа, че става дума за „сивото вещество“ на нацията, това е само половината истина. Например, ако хората без роднини, работещи в Европа сред българския етнос са 71%, сред малцинствата те са само 41% (при помаците), 49% (при ромите) и 54% (при турците). Парадоксално, но „най-европеизираните“ българи на практика са ромите, българомохамеданите и турците“, обясняват от „Афис“. 34 на сто от емигрантите биха се върнали да работят у нас
ако взимат поне 1500 лв. заплата
За 28% от тях пък минималното възнаграждение, срещу което биха полагали труд в страната ни, е 2000 лв. Същевременно 16% биха склонили и на хилядарка. Според „Афис“ удвояването на заплатите у нас би увеличило предлагането на труд до около 4 млн. души. Толкова е било и през 1989 г. Репатрираните доходи на емигранти пък възлизат на 2,4 млрд. лв. за 2018 г. Родните изселници са категорични още, че българите и европейците не получават еднакво заплащане за един и същи труд. Обикновено нашенците взимали по-малко. Едва 14% пък смятат, че няма разлика във възнагражденията, а според
2% - родните емигранти взимали дори повече
от европейците. От „Афис“ посочват още, че преместването в друга страна е равнозначно на загуба на социален статус, контакти, възможност за отстояване на интересите си на местен език, семейна подкрепа и членство в профсъюзи. Наемът на жилището пък коствал на емигрантите между 20% и 40% от дохода им. Позицията, която заемат 59 на сто от българите, които се трудят в чужбина, изисква по-ниско от тяхното образование. При 34% от тях длъжността им съответства на образованието, което имат. Това означава, че делът на трудовите емигранти, които успяват да разгърнат целия си потенциал, е нисък, а кариерата не е сред основните мотиви за излизане зад граница.
монитор
