Повече правомощия за Общото събрание, повече ясни ангажименти за собствениците, казва в интервю за "Монитор" директорът на „Жилищна политика“ в МРРБ
- Г-жо Благиева, МРРБ готви промени в Закона за управление на етажната собственост. Как ще използвате десетките предложения, които идват от гражданите?
- Имаме намерение, когато се обобщят предложенията и се стигне до първоначалните варианти на текстовете, които ще се предложат, да се направи една много широка информационна кампания във всичките 28 областни центъра. Трябва да се говори и с общините, и с местните общности. Много хора звънят при мен и при колегите, пращат и на електронния адрес, активността е много голяма. Това, което прави впечатление, е, че има изключително добри и интересни предложения. Даже в някои от тях се формулират текстове от закона.
- Вероятно са правени от юристи?
- Дори да не са от юристи, те са от хора врели и кипели в тази материя. Много ме радва, че хората са готови да споделят опита си. Това, че са се спънали и са преодолели някакви трудности, не ги е обезсърчило и са готови да споделят, да предложат какво трябва да се промени.
- Да разбираме ли, че промените в ЗУЕС се налагат, защото сегашният закон е по-скоро пожелателен?
- Десет години са минали от приемането на Закон за етажната собственост. Преди това повече от половин век етажната собственост се управляваше от правилник. През 2009 г. се приема първата редакция на закона, който след това е променян през годините, но не са правени съществени изменения в него. Въпреки че този закон се прилага от 10 години, практиката показва, че в много сгради има отношения, които са съпроводени с често повтарящи се конфликти. Пристигат много запитвания в министерството с молба за информация как да се постъпи в един или в друг случай, подават се жалби и сигнали, което означава, че нещо не е направено добре в закона и хората не могат да намерят отговори на въпросите, които ги вълнуват. Имаме и много писма от браншови организации, защото с поправката от 2016 г. се въведе възможността юридически лица, които не са собственици в съответната сграда, да получат правомощията на домоуправители. Това даде възможност много фирми на пазара да предлагат тази услуга. Проблемът е, че освен че предлагат тази услуга, те не са контролирани по никакъв начин, тоест няма орган, който да ги следи и да казва – да тази фирма отговаря на изискванията за домоуправител или да казва – вие не можете да осъществявате тази дейност, защото има такава и такава причина. Всичко това ни показа, че е време да започнем промяна в Закона за управление на етажната собственост, така че да създадем регулация на тези отношения.
- Кои са основните посоки, в които ще се променя законът? Какви са проблемите?
- Нашата амбиция е да се направят такива промени, с които да постигнем добър ефект от закона, да дадем повече правомощия на Общото събрание, на етажната собственост, защото и сега то много трудно се събира - трудно се събира кворум, трудно се вземат решения. Хората, които изпълняват функцията на домоуправители и в същото време са собственици в етажната собственост, изпълняват тази дейност на доброволен принцип. Задължени са, но не им се заплаща. Малко са случаите, в които Общото събрание взима решение, въпреки че законът дава такава възможност да бъдат заплащани и като касиери на Управителния съвет. Друг проблем от практиката е, че парите, които се събират ежемесечно за управление и поддръжка, би трябвало да се внасят в банкова сметка. Законът дава възможност единствено за фонд „Ремонт и обновяване“.
- Да, но сред предложенията има и възражения срещу внасяне на парите в сметка заради банковите такси.
- Разбира се, че се плащат банкови такси, това е валидно за всички сфери. Но смятам, че ако таксата се разпредели на хората, които внасят парите, вероятно няма да е толкова отежняващо обстоятелство. От друга страна, така е и по-прозрачно. Другата възможност е да се събират парите от врата на врата, което значи, че домоуправителят, който е и касиер, се нагърбва с отговорността да пази тези пари по начин, по който той сметне за добре. Тоест, ние не му предоставяме никаква възможност да облекчим това негово задължение. Като цяло мога да кажа, че това, което искаме да постигнем с промените в закона, е повече правомощия за Общото събрание, повече разписани права и ангажименти за собствениците.
- Какви други проблеми трябва да се разрешат с промените в Закона за управление на етажната собственост?
- Друг проблем, който възниква и е известен на всички, са необитаемите апартаменти. За тях в голяма част не се плащат такси. Според закона в момента, ако ползваш апартамента си по-малко от 30 дни в годината, си освободен от такси. Това не е редно, защото тези апартаменти също изискват поддръжка и грижа. Тоест, дори собственикът да не ползва апартамента, би трябвало да плаща някаква макар и минимална такса, при положение че някой друг се грижи за общите части. Това ще бъде променено със сигурност. Все още не е ясно какъв ще е механизмът за събиране на тези такси, но ще търсим най-ефективния вариант собствениците на необитаемите апартаменти да бъдат ангажирани. Ще търсим законови варианти и за хората, които живеят на първите етажи и са принудени да плащат асансьор, както и за тези от последните етажи. Те трябва да бъдат облекчени в грижата за покрива, който е обща собственост. Техническата изправност на асансьорите също е важна, не само режийните за поддръжка.
- Не смятате ли, че закон, който би трябвало да уреди толкова всеобхватни отношения, много трудно ще се изработи?
- Законът е всеобхватен, защото обхваща обществени отношения. В големите градове това е всяка сграда. Така е и в по-малките, макар че там има и еднофамилни сгради. Законът е много важен, но когато добре упоменеш какво трябва да се прави, защо трябва да се прави, какъв е контролът, дали се изпълняват изискванията или не, нещата се подреждат. Въпреки че са всеобхватни тези отношения, когато има една правилна, добра регулация, с която са разписани правомощията и на собствениците, и на Общото събрание, и на местните власти, които са много важни участници в тези отношения, конфликтите със сигурност ще са по-малко.
- Кой ще контролира изпълнението на този закон?
- Контролът ще е през общините. Жилищната политика е местна политика. Няма как да бъде централизирана. Ние колкото и да имаме доброто желание да обхванем всичките казуси и въпроси е невъзможно. Трябва да се създаде огромен административен апарат, който едва ли ще изпълни функциите в цялост. Тоест, това са местни политики и общините по места трябва да се ангажират малко повече. Вижда се, че хората не са запознати с този закон, а те не са и длъжни да го познават в детайли. Това е работа на общините – да организират информационни кампании или да се направят курсове за хората, които стават домоуправители. Законът ще даде и повече правомощия на общината, тъй като те в момента са съвсем ограничени. Но за да има повече контролни функции общината, ние трябва да отрегулираме какво представлява Общото събрание и какви са функциите на Управителния съвет. Задължителна трябва да стане регистрацията в така наречената домова книга или книга на собствениците, както е в момента в закона. Задължително трябва да има регистрация в общината, трябва да се носи отговорност дали се вписват верни или неверни данни. Много хора прикриват обстоятелствата в тяхното жилище, не се вписва броят на хората, на животните, дава се под наем без обявяване. Тези проблеми трябва да се решат.
Друг голям проблем са така наречените споделени жилища, защото по никакъв начин не знаеш кой влиза в сградата, с какви намерения го прави. Тези неща трябва да се регулират, трябва да има регистрация. Друго важно нещо, което в момента по никакъв начин не е регулирано, са затворени комплекси, ваканционните комплекси. В тях апартаментите са купени от чужденци, които ги няма през годината. Те трябва да си плащат поддръжката на собствеността. Там не е ясно доколко и как се плаща. На този въпрос ще обърнем специално внимание, защото те са изключение от членовете на закона. Трябва да разберем, че грижейки се за сградите, ние съхраняваме и увеличаваме тяхната стойност. Добре поддържана сграда се съхранява и когато собственикът реши да си продаде имота, той ще е на по-висока цена.
Визитка:
Гергана Благиева е родена във Враца
Завършила е математическата гимназия в града, а висшето си образование в Техническия университет в София
Второто й висше образование е право
От 2014 г. е директор на дирекция „Жилищна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството
Била е ръководител на проект „Енергийно обновяване на българските домове 2007-2013 г.“ по Оперативна програма „Регионално развитие“
монитор
