Най-тиражираният италиански всекидневник „Кориере дела сера“ обвини страната ни, че превръща осиновяванията на деца в бизнес, с който борела безработицата. В просторен репортаж със заглавие „България: децата чакат цял живот – бизнесът, който блокира осиновяванията“, пратеничката на вестника у нас Моника Ричи Сарджентини пише, че 2 198 нашенски семейства получават от ЕС по 550 евро на месец за отглеждане на чуждо дете до предаването му на родители - осиновители. Репортерката подчертава, че страната ни е получила 70 млн. евро за периода 2015 – 2020 г. и тези пари били добре дошли особено в бедните ни райони и селища. Като например град Кнежа, където според авторитетния вестник 89 на сто от 11-те хиляди жители връзвали двата края благодарение единствено на далаверата „приемно семейство“.
В началото на кореспонденцията си Моника Сарджентини обяснява, че с цел закриването в родината на някогашните мизерни домове за сираци Еврпейският съюз бил решил преди няколко години да подкрепи финансово приемането на малчуганите от тези институти от нашенски що годе добри фамиилии. Но само до осиновяването на децата от стабилни семейства най-вече от развитите държави от ЕС като например Италия - не случайно за история с щастлив край се сочи тази на българчетата Антонио и Никола, живеещи сега с новите си родители в град Салерно. Да, но схващайки, че „институцията приемни семейства“ е истинска манна небесна, стотици нашенци се били вкопчили здраво в нея, още повече, че това не било никак трудно. Ами за да бъдат „доверени родители“ дадени съпруга и съпруг трябвало да изкарат курс от 36 часа, да представят препоръчително писмо от кмета, да имат достатъчно голям дом и съдебното им досие да е чисто. Но веднъж прибрали сирачето под покрива си, тези хора правели всичко възможно то да остане колкото се може по-дълго при тях, дори до пълнолетие, за да си получават европейските пари. Така ако преди десетина години за осиновяването на българче били нужни средно три години време, сега те вече били шест, а децата растели и вписването им в новото семейство ако не невъзможно, ставало все по-трудно.
Освен това Моника Сарджентини сочи като голяма грешка при прилагането на Европейското решение у нас предаването на сирачета на възрастни приемни родители. Просто защото те не били в състояние да гарантират образованието и възпитанието на децата и често те не можели да четат и пишат дори и на 11 години. Долу горе същото било положението и с ромските семейства извън София, които според журналистката си мислели, че приемните семейства си било направо работа като всяка друга.
монитор
