Продължаваме да ви представяме славни футболисти, обличали екипа на врачанския Ботев и радвали публиката на стадион „Христо Ботев“. С огромно удоволствие ви представяме следващият играч в рубриката – Цветан Йончев. Роденият на 15 февруари 1956 г. покорява върхове в родния футбол, тръгвайки от града под Околчица. „Врачанин съм, а Ботев ми даде път към големия футбол – няма как този отбор да не е на сърцето ми“, казва скромно играчът, записал 361 мача в българския елит, в които е вкарал 76 гола. При врачани той остава за кратко – 3 години, където успява да изиграе 66 мача и да наниже 12 попадения. Тази впечатляваща визитка няма да е пълна, ако не добавим 23 мача за „А“ националния тим и 5 гола за трикольорите.
Рубрика на Георги Александров
Според Цветан Йончев и нещата на футболния терен му вървели добре. „За последния мач от есенния сезон старши-треньорът Илия Панев ни взе в групата с Ефремов. Това беше за мача на мъжете срещу Черно море във Враца. А ние, хоп – в първия отбор. Бях на 16 години, а Митко – на 18. Ефремов започна като титуляр и им набута 2 гола още през първото полувреме. Кой не е мечтал за такъв дебют в „А“ група! Ефремов си беше водещ голмайстор до този момент, но при юношите. Аз влязох на мястото му 20 минути преди края на мача и направих силен дебют на лявото крило“, спомня си първия мач на стадион „Христо Ботев“ Цветан Йончев. Датата е 17 декември 1972 г. И така още през следващата година двамата с Ефремов започват да играят с мъжете. „Първият ми гол за Ботев беше срещу Берое в Стара Загора, но няма да го запомня с нищо добро, тъй като паднахме с 1:8, а аз открих резултата за 0:1“, връща се назад във времето Йончев, който в края на първенството отчита първите си 3 гола в елита.
„Наложиха се промени в отбора и нещата потръгнаха. Приемаха ме много добре в Ботев, особено старите футболисти. Георги Каменов, Кирил Райков, Евлоги Йорданов ми подадоха ръка. Мисля, че им бях интересен и защото бях малко философ. Смятаха ме за детето в отбора“, спомня си още събеседникът ми. Приятели на Йончев припомнят, че голям принос в развитието му като играч имал Кирил Райков – Магьосникът от Оряхово не само преподавал на терена, но и извеждал с брилянтните си пасове хлапака на голови позиции. „По-опитните играчи ме научиха на много неща – в играта и житейски, затова и днес изпитвам огромно уважение към тях и съм им признателен“, допълва Цецо Йончев. Признава си, че бил и „перде“, което му помогнало доста.
Безгрижието свършва с края на средното образования. „Времето минаваше, а аз добивах увереност с всеки изминал мач. През пролетта на 1975 г. завърших Механотехникума и започнах да се замислям за промяната, която ми предстоеше. Обикновено при мъжете тя идва с казармата. А мен ме искаха и четирите софийски клуба: ЦСКА, Левски, Локомотив и Славия. Техни представители се изсипаха у нас и настояваха да облека екипа им. Сега е модерно да се говори за „трансфер““, спомня си събеседникът ми.
За трите години на стадион „Христо Ботев“ Йончев е изиграл 66 мача със зеления екип и е реализирал 12 гола, спечелил е бронзовите медали с юношите на врачани, но усеща, че е дошъл момента за промяната.
„Аз, естествено, исках да се развивам. Осъзнавах, че трябваше да си опитам късмета. Това, за щастие, го разбраха и в Ботев. Не ме спряха, не се инатиха. От ЦСКА се оказаха най-настоятелни, а и може би отборът по това време най-мощният. Те се пребориха за разрешението да продължа кариерата си с червения екип. Повика ме Димитър Мишев /дългогодишен председател на врачанския футбол, благодарение на когото Ботев остава дълги години в елита – б.р./. Каза ми: „Ето ти разрешението. Това е молбата, която трябва да подпишеш. Ако искаш“ – така ми каза Мишев. В онези времена, пък и сега, да те иска ЦСКА, когато си на 19 години и ти да откажеш, беше равнозначно на психично заболяване. А аз бях млад, здрав и готов да яхна вълната“, спомня си събеседникът ми. И така 3 месеца преди да влезе в казармата Цецо Йончев се озовава на стадион „Народна армия“ /сега е „Българска армия – б.а./. Заедно с него е сегашният шеф на ЦСКА Пламен марков, който идва от Раковски /Севлиево/ и по това време не е навършил дори 18 г.
Очаквайте разказа на Цветан Йончев за успехите с екипа на ЦСКА - у нас и по европейските терени.
