Доста често медиите обръщат внимание на новини, от които не произтича нищо добро – кръв, скандали, разправии... Днес ви представяме една добра новина, макар че според последните български стандарти, когато една новина е добра, тя не е новина. Добрият пример е от Враца и по-точно от съкооператорите на бул. „Демокрация“ №30. Един блок, намиращ се на алеята към стадиона, който се намира малко преди началното училище“ Иван Вазов“. Блок, в който живее различна порода хора от „пустиняците“, хора задружни в каузата си „Да направим междублоковите пространства едно по-добро място за живеене“.
Днес, в международния ден на жената 8 март, в часа за обяд. Време, в което повечето хора се хранят, спят или са на разходка, попадам на семейство, запретнало ръкави и облагородяващо междублоковото пространство. Сашо и Сашка Михайлови – едно семейство с големи усмивки и още повече желание за създаването на приятен кът за отдих. Както те се представиха Сашо е човекът по „амалогията“ , а половинката му е човекът с идеите. Реализацията на идеята на съкооператорите е започнала миналото лято, като към момента резултатите вече са видими.
Няма човек който да мине от там и да не обърне внимание на приветливото място с новозасадени дървета, цветя, саксии, наредени бели камъчета и боядисани бордюри в цветовете на трибагреника. Семейството са отскоро „стипендианти на НОИ“, т.е. пенсионери и с голямо удоволствие ми разказват за идеята. Споменават за това как всички заедно са се захванали и нетърпеливо чакат крайния резултат. Резултат, който със сигурност ще е впечатляващ. Те желаят освен вече готовата беседка и китна градинка, да изградят кът както за малките, така и за юношите и девойките от блока.
Председателят на инициативния комитет Пламен Ценов е истинският мотор на инициативата, с помощта на Цвети, Нина, Юлия и още много хора от блока нещата вървят в правилната посока. Кандидатствали са пред общината по проекта за малки граждански инициативи и се надяват идеите им да получат финансиране. Мотото им е: "Да превърнем предблоковото пространство в по-добро място за живеене".
Г-н Михайлов, който се представи като „чичо Сашо“, спомена и как с първата пенсия е купил дъски за пейките, подарени от общината. Как сами са си поръчали кокичета и минзухари от Холандия. Въодушевлението, с което разказват за създаването на мястото, е толкова пленително, че ти се иска да запретнеш ръкави и да им помогнеш в работата.
Уви, с физическа сила нямах време да помогна, но ще спомена, че инициативният комитет се нуждае от пръст, за да засадят райграса, който вече е купен. Може да пожелаем успех в начинанието, а който иска да помогне, може да ги намери по всяко време пред блока.
Последното, което ми разказаха живущите в блока е, че за съжаление вандали не липсват. Молбата им е само една - да пазим местата, които са направени с толкова много любов, както и да наглеждаме децата си когато ги оставяме там.
Надявам се да сте разбрали, че всички може да сме добри, само трябва да го пожелаем!
Венци Тотев
