Павлина Иванова*
Историята на българския народ е изписана с героизма на нейните достойни, верни синове и дъщери. Великата им саможертва е свещен дар в защита на националната чест и достойнство на Родината. Техните имена днес са издълбани върху гранитните и мраморни обелиски като жалони на времето.Аз съм горда, че сред тези имена на герои четем името на нашия съгражданин Герго Миков-Комитата от село Алтимир.
Времето ни е запазило неговата черно-бяла снимка. Много пъти съм се взирала в лика на тоя силен и як българин с вперения орлов поглед. Много пъти съм го питала: „Откъде си взел силата си, българино?Кой те е учил как да обичаш, как да браниш род и Родина? Защо си се впуснал в огъня без да щадиш живота си?“ И още, още... А той продължава да впива орловите си очи в душата ми и аз мълчаливо прочитам отговора му: „Не зная!...
Как се отговаря на такива въпроси?..Трябва да го почувстваш, за да решиш как да постъпиш...“ И навярно е прав! Та той е живял преди повече от 163 години! Било е робството на една могъща турска империя...
Много ценни и скъпи са ни историческите сведения за нашия съгражданин Герго Миков-Комитата. Научаваме ги от историческия очерк „Алтимир през вековете“ от 1961г., написан от другия наш известен съгражданин, к.и.н.Богдан Николов, археолог.
Герго Миков-Комитата е роден през 1855 г. От малък остава сираче, без баща. Какво детство е имал, днес неговите потомци могат само да гадаят... На 14 годишна възраст майка му го изпраща да учи занаят в Оряхово. Герго става бръснар. Бил е силен и едър младеж, с буен и свободолюбив характер Заради честите му неприятности с турците, които застрашавали живота му, Герго заминава за Влашко през 1876 г. Там работи като ратай и бръснар. Когато през лятото на 1876 г. се обявява Сръбско-турската война, Герго Миков заминава за Сърбия като доброволец. На 30 август се записва в четата на Панайот Хитов- революционер, борец за свобода. Герго е участвал във всички сражения на четата с турците, проявява истински героизъм в боевете при Гредетин, за което е награден с орден.
Този героичен момент от живота на нашия герой извика в душата ми странно сходство с литературния герой Македонски от повестта „Немили-недраги“ на писателя Иван Вазов - наша литературна гордост. Поразително е това, че и двамата участват в боя при Гредетин по време на Сръбско-Турската война,и двамата остават живи след Освобождението на България от робството, но Македонски работи в едно учреждение, трепери под грубия глас на писаря, заради което писателя Иван Вазов ще изрече в края на своята повест тъжните слова: „Бедни, бедни Македонски, защо не умря при Гредетин!“
А след края на Сръбско-Турската война и подписването на мира между воюващите страни, Герго Миков заминава отново в Румъния и през 1877 г. се записва при руските войски в българското опълчение. В руските списъци на опълченците за Комитата има следните сведения: „Герго Миков от втора дружина, 22годишен, по професия бръснар, участвал в Сръбско-Турската война, пристигнал в Русия през 1877г. От гр Слатин.“
Герго Миков участва в боевете на връх Шипка и във всички
сражения до окончателното освобождение на България. За проявен
героизъм е награден с три руски ордена и медали.Раняван е бил на
няколко места от куршуми.
След Освобождението на Бъргария-1878г. Комитата се завръща в родното си с. Алтимир. Като поборник и опълченец му отпускат пенсия в пари и 200 дка.земя в района на днешното с. Бърдарски геран. Истинският патриот се отказва и от парите, и от земята, като
казва: „Аз не съм се борил за пенсия и за имоти, а за свободата на
България.“ Тези думи на достойния българин Герго Миков Комитата от моето родно с. Алтимир ме изумиха и спонтанно си зададох реторичния въпрос-„Кой днес би отказал подобна награда в името на Родината?“
Малцина са тези, които в днешния комерсиален и парично обладан и окован материален свят да се отказват от подобни благини. А нашият герой заживява в родното Алтимир като всички други свои съселяни. Оженва се и изхранва семейството си със своя бръснарски занаят. Своя бръснарница е нямал, ходел е да бръсне мъжете по домовете им. Алтимирчани разправяли, че като срещнел някой небръснат селянин, му казвал:„Сядай да те обръсна“. Ако поканеният нямал пари да му плати, Герго добавял: „Като нямаш, няма да платиш.“ И веднага му обръсвал брадата.
Алтимирчани дълго помнели този едър и кокалест, малко прегърбен старик, който бродел бедно облечен по улиците на селото, с бръснарските си инструменти под мишница или се заседявал пред хана и разказвал с дрезгавия си глас за боевета на „Шипка Балкан“. Герго Миков умира на 20 октомври 1916 г. по време на Първата световна война 1914- 1918 г. За него дълго време се е пеела песента:
Герговата майка за Герго се нада,
да си доде Герго от Влашката земя.
Герго писмо праща от връх, от Балкана-
леле мале, стара ле мале, скоро нема да си ида.
Другари събирам, комитин да ставам,
комитин да ставам, с турци да се бием.
Ето това е Одисеята на един от хилядите доблестни и смели мъже,
които заради Родината тихо и скромно са изпълнили своя синовен, патриотичен дълг. Заради тяхната жертвоготовност я има днешна България.
*Автор на текста е Павлина Иванова от с. Алтимир, обл. Враца. Публикуваме го с редакторска намеса.
