Актьорът Димитър Маринов, който има второстепенна роля в обявения за филм №1 тази година „Зелената книга“, развя българското знаме по време на церемонията по връчване на „Оскар“-ите. Малцина знаят, че той е играл на сцената на видинския театър. Информацията съобщи с публикация в социалните мрежи журналистът Иван Бакалов.
„Той е софиянец, но е играл 3 години във видинския театър като млад актьори... Делял сцената с Иван Балсамаджиев“, написа Бакалов, пред когото Маринов признал, че иска да иде в крайдунавския град и да види мястото, откъдето е тръгнал за голямото изкуство.
„Преди година и нещо прекарах една вечер в кръчма с актьора Димитър Маринов, който развя българското знаме на сцената на церемонията с „Оскар“-ите. Попаднах в компанията му покрай негови колежки. Разказваше перипетиите си у нас и из Америка. Не се беше връщал в България от 5-10 години или въобще не си беше идвал, не помня. Имаше вид на успял човек. Повече си изкарва парите като се снима в телевизионни реклами, отколкото от театър и кино, осигурил децата си в аванс да учат в колеж“, написа Бакалов в социалните мрежи.
„Гъвкав, флексибъл, както казват американците, в разни бизнеси се пробвал, имал ресторант в Коста Рика три години. И разказваше ту за Америка, ту спомени у нас, и по едно време изтърси реплика, която много ме впечатли - "Като гледам назад живота си, най-хубавите ми години бяха във Видин". Той е софиянец, а играл три години във Видинския театър, млад актьор. Абе, успял в Америка, а и той носталгия по соца...“, написа още Бакалов.
Журналистът добавя: „Знам какъв живот кипеше във Видин около театъра, друг млад актьор там на времето ми беше приятел - Иван Балсамаджиев. Сигурно сега Димитър Маринов ще оцени и тази година с наградения му филм като хубава. Знае ли човек. "Докле е младост", казва Пенчо Славейков. И развя българското знаме на церемонията, да се чудиш. А според наши цивилизовани неолиберали да развяваш знаме и да носиш носия е срамно и осъдително, както носталгията по соца.
Димитър Маринов се канеше да ходи до Видин, после го питах как му изглежда градът. Не беше успял да отиде, вика - "Следващия път". Ако види само какъв обезлюден град... Театърът и фасадата му същите, паркът край реката същият, ама хора няма“, завършва поста си журналистът.
Васко Громков също си спомни за времето, когато Димитър Маринов е бил част от творческата бохема в крайдунавския град.
"Ти си може би най-талантливия човек, с когото имах късмета, да съм почти неразделен в краткия ти двегодишен престой във Видин в края на 80-те. Беше идол на целия град тогава. Имаше смазваща харизма", написа в социалните мрежи Громков и постна снимка от преди 30-ина години. "Още е пред очите ми оня гигантски паяк от найлон в квартирата ти до "Блокът на Шогуните"! Помня и тълпите от ученички, които припадаха по теб, начело със сестрата на Динката, хахахаха. Като си помисля само, че ти бях дубльор в "Полетът на пеперудите", докато беше болен, направо се хиля с глас. Прости ми за гадното кафе "Инка", което ти правех в нас, нямахме друго тогава!
Здрав и щастлив да си, братко! Ти превъртя играта!", написа още Васко Громков.
Цялата история четете във в. "Конкурент" - всекидневникът на Северозапада.
