5,5 млн. туристи през лятото предпочетоха българските морски курорти, каза министърът на туризма в интервю за „Монитор“
- Г-жо Ангелкова, към кои страни ще засилим рекламата на България, за да компенсираме очаквания спад на руски туристи през 2019-а?
- Рекламираме се на различни целеви пазари и полагаме много усилия, за да популяризираме още повече страната ни като целогодишна дестинация. Ръстът на туристическите визити на чужденци през миналата година спрямо 2015 г. е 36%. На фона на тези данни е изключително предизвикателство да поддържаме всяка година огромен ръст, предвид и конкуренцията в региона. Турция предлага изключително достъпен туристически продукт вследствие на това, че там се субсидират редица дейности в туризма. Други държави - Египет, Тунис, Сърбия, Македония, също имат политика за привличане на туристи чрез специални програми. Те освен че са наши преки конкуренти в региона са и наши партньори.
Наистина ранните записвания от Русия бележат лек спад. Търсим възможности за повече чартъри от там. През 2018 г. руските туристи у нас бяха около 512 хил., но възможностите са много повече. Нашата цел е те да си върнат предишното място сред водещите пазари за морския ни туризъм.
Също така предвиждаме да подпишем споразумение с губернатори на руски области за насърчаване на детския отдих в българските черноморски лагери. Големи са възможностите за практикуване също на медицински, поклоннически, фестивален туризъм. На руския пазар традиционно силни са записванията „в последната минута“, които на този етап не могат да се прогнозират, но залагаме и на този резерв.
Морските ни летища Бургас и Варна засега не дават тревожни прогнози за лятото, което е пряко свързано с притока на туристи, но тази тенденция може да се промени. Летище Бургас съобщава за 7% ръст на планираните полети спрямо лято 2018. Повече полети на двата аеропорта се очакват от Полша, Великобритания, Чехия, Холандия, Франция, Украйна, Дания, Словакия и се надяваме това да компенсира други вероятни спадове в туристопотока.
- Какви ще са акцентите на рекламата ни и колко средства се отделят за нея?
- Най-важната ни задача е да затвърдим летния ни туристически продукт, който привлече близо 5,5 млн. туристи миналата година. За нас е важно да задържим този интерес. Продължаваме да надграждаме културните маршрути, винения и гурме, спа и уелнес туризма. Сравнителна новост е конгресният туризъм. Тази година ще направим т.нар. пилотни инвестиционни турове, те ще бъдат десетина. На 30 и 31 май организираме голям инвестиционен форум в Слънчев бряг, на който сме поканили и представители на Световния съвет за пътувания и туризъм.
Общият бюджет за реклама е малко над 6 млн. евро, т.е. запазва се същият, както за 2018 г. И тази година залагаме на медиамикс. Активно работим и за насърчаването на вътрешния туризъм. За стимулиране на българските пътувания в страната пък обмисляме инициативи с най-известните майстори готвачи у нас. Разбира се, продължаваме с активното участие на водещи международни туристически изложения, форуми и щандове, както и използването на различни маркетингови, комуникационни и рекламни средства. Надявам се, че всички тези действия ще доведат до по-доброто позициониране на страната ни като предпочитана туристическа дестинация.
- Ще се разработват ли нови пазари в близки и далечни страни?
- От създаването на министерството работим за популяризирането на България както на далечни, така и на близки пазари. А данните за 2018 г. показват, че вървим в правилната посока, тъй като за първи път чуждестранните туристически посещения у нас преминават 9,2 млн. и надграждат рекордните нива от предходните години. Приходите от тях са над 7,3 млрд. лв.
За миналата година се наблюдава ръст от пазари като Канада (+8,2%), Филипините (+17,5%), Бразилия (+18%) и Индия (+22,9), което е обнадеждаващо като тенденция.
Относно близките пазари - в ход на изпълнение е осъществяване на интегрирани комуникационни кампании на 16 целеви пазара (Германия, Великобритания, Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Турция, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Франция), чиято цел е да доведе до повишаване на ефективността и ефикасността на маркетинга и предлаганата пазарна информация за българския туристически продукт на международно ниво.
- Докъде стигна реализацията на идеята за общи маршрути със съседните страни за привличане на платежоспособни туристи от далечни страни?
- Работим по разработването на общи туристически продукти със страните от региона на базата на общото между културите ни, географската близост и възможността за съвместно промотиране.
Освен това в момента се реализира една от инициативите, които лансирахме по време на българското председателство на Съвета на ЕС, а именно създаване на общ балкански туристически маршрут. Идеята възникна по време на срещата на министрите, отговорни за туризма, от ЕС, Западните Балкани и Турция. Той ще обедини обекти на ЮНЕСКО, след което постепенно ще бъде разширен с други значими за отделните страни обекти. Трябва да отбележа, че създаването на общ балкански туристически маршрут е не само силен маркетингов инструмент, основан на взаимносвързания характер на културното наследство на Балканите и целящ представянето на региона на далечни пазари, а несъмнено ще има и положително икономическо и социално въздействие.
- На какво акцентираме от нашия туристически продукт в тези съвместни програми?
- В кампаниите, които провеждаме, се опитваме да популяризираме всички туристически продукти, които се предлагат у нас. Но ако се фокусираме само върху съвместните ни програми, то отговорът е културно-историческият туризъм. Голям процент от туристите в световен мащаб избират културата или културното наследство като причина за своите пътувания, а в следващите години тази тенденция ще се усилва още повече. По брой на недвижимите си културни паметници и артефакти - над 40 хил., България е трета в Европа след Италия и Гърция. В списъка на материалното и нематериалното световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО са включени 14 български обекта. Това нарежда България сред първите 20 страни в света по културни ресурси.
- От кои страни през 2019-а можем да очакваме повече туристи?
- Голям брой туристи можем да очакваме от традиционни за нашата страна пазари. Пазар номер едно за входящ туризъм през миналата година е Румъния. Посещенията от северната ни съседка са над 1,377 млн. и отчитат нарастване от 20,9 на сто в сравнение с 2017 г. Гърция и Германия са съответно на втора и трета позиция сред топпазарите. Визитите от Гърция надхвърлят 1,116 млн., а от Германия са повече от 850 хил. Така че се надяваме и през тази година темповете на растеж да останат същите и дори да ги наградим.
- Ще се отрази ли излизането на Великобритания от ЕС на туризма ни?
- Ситуацията на британския пазар е с известни неясноти заради Брекзит. Има значение дали излизането ще е със споразумение с ЕС. В края на миналата година техни туроператори съобщаваха за двуцифрен ръст на записвания на туристи от Острова през лятото у нас. От май ще се осъществяват полети от още девет града на Великобритания до Бургас, което очакваме да повиши броя на туристите. През миналото лято посещенията на британски туристи у нас бяха над 250 хил., с ръст над 16% спрямо лято 2017. Вероятно тази година ръстът няма да е толкова висок, но се надяваме да е положителен.
- За предстоящото лято колко плажа ще останат без договори за концесия или наем?
- Към настоящия момент има 144 действащи договора и 82 неохраняеми плажа. През 2019 г. изтичат 13 договора. В момента се провеждат 7 тръжни процедури за наем. Подготвят се още 6 търга.
Министерството на туризма работи последователно за непрекъснатото намаляване на броя на неохраняемите плажове. Отдаването за стопанисване е най-добрият начин за управление на ивиците. Така се гарантират водноспасителната дейност, медицинските услуги и почистването. С това се гарантира безопасността на туристите и води до повишаване на качеството на услугата.
Предстои в края на март да бъде издадена заповед, в която се определят неохраняемите ивици, за които областните управители трябва да осигурят водно спасяване и почистване.
- Какви бяха най-честите нарушения от страна концесионерите и наемателите през миналия сезон? Коя е най-голямата наложена санкция?
- Проверяващите екипи се натъкват на различни видове нарушения по Черноморието, но като цяло намаляват през последната година. Сред най-често срещаните са липсата на достатъчен брой спасители и указателни табели за обозначаване на зоните на активната плажна площ за свободно разполагане на плажни принадлежности от страна на посетителите и зоните с разположени от концесионера или наемателя плажни принадлежности, които той предоставя срещу заплащане.
Важно е да уточня обаче, че проверките по морето се правят през цялата година. И до момента мобилни екипи на Министерството на туризма вече са инспектирали всичките 237 морски плажа. Те ще продължат и до и след началото на активния летен сезон. Наказанията ще са безкомпромисни при установяване на нарушения на морските плажове.
Работим в сътрудничество с всички оторизирани институции и призовавам своевременно да бъдем информирани при всякакви съмнения за извършване на неправомерни действия на територията на морските плажове.
- Според вас необходими ли са законодателни промени за опазване на дюните по Черноморието? Предвидените в момента санкции имат ли възпиращ ефект?
- В момента се готвят промени в ЗУЧК, които бяха приети от Министерския съвет и предстои да бъдат предложени за разглеждане и одобрение от Народното събрание.
В документа се предвижда пълна защита на дюните върху плажовете. Всякакви дейности, които могат да ги увредят, са забранени и в момента, но със законопроекта се описват и санкциите, които ще бъдат налагани. И според сега действащите разпоредби са забранени спирането, паркирането и престоят на каравани и поставянето на палатки, всички добре познават тези правила. С проекта са детайлизирани санкциите за съответното нарушение.
ВИЗИТКА
Николина Ангелкова е родена на 30 ноември 1979 г.
Възпитаник е на Harvard Business School - Бостън, САЩ. Магистър по право от УНСС
От 2002 г. до 2006 г. е председател на Асоциацията за правно развитие и юридически съветник в парламентарната комисия по регионална политика и благоустройство
През 2010 - 2011 г. е ръководител на звено „Контрол, комуникация и координация” към министъра на регионалното развитие и благоустройството
През 2011 г. е член на УС на АПИ
До 2013 г. е зам.-министър на МРРБ
През март 2014 г. е избрана за един от 214-те млади световни лидери от общността на Young Global Leaders на Световния икономически форум
Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в служебното правителство на Георги Близнашки
Министър на туризма от 7.11.2014 г. до 27.1.2017 г. и от 4.5.2017 г.
Народен представител от ПП ГЕРБ в 44-тото народно събрание
монитор
