Продължаваме да ви представяме славните играчи на врачанския „Ботев“, които през годините са оставяли ярка диря в неговата история. Един от най-великите играчи на почти вековния клуб е Димитър Ефремов. Роден е на 21 ноември 1954 г. в Криводол. Изиграл е 278 мача в елита за врачани, което му отрежда пето място във вечната ранглиста на клуба. Вкарал е и 58 гола за същия клуб /изиграл е и 21 мача за „Академик“, в които е вкарал още 8 попадения в елита/. Облича зеления екип през 1972 и играе за врачани до 1989 г. с малки прекъсвания заради следването си. Играл е за почти всички гарнитури на националния тим. Майстор на спорта от 1983 г. Като треньор е бил начело на „Ботев“, „Първа атомна“ /Козлодуй/ и „Локомотив“ /Мездра/.
Поредица на Георги Александров
Димитър Ефремов е един от малкото футболисти на „Ботев“ /Враца/, които нямат нужда от задължителното представяне. Дали заради изиграните 278 мача в елита с екипа на врачани, дали защото е бил повече от 15 години в него, или защото е една от живите легенда на клуба.
Забавните истории с него не са една или две. И досега обаче във фолклора на врачани има едно турне - пътуването до Иран, което е едно от най-интересните събития в историята на „Ботев“. Пътуването до страната на персите е по времето, когато бушува войната със съседен Ирак, а на власт току-що е дошъл аятолах Хомейни. Факт е ислямската революция, която е сменила властта на шаха Реза Пахлави, а по улиците рядко се виждат жени. Ако срещнеш такива, те са забулени. Хотелът на българите се охранява от тайна полиция с автомати. Според предварителната програма „Ботев“ трябва да изиграе 1 мач срещу националния тим на домакините. Но твърдоглавите врачани отказват да паднат. Мачът завършва наравно, поради което персите започват да въртят номера и се оказва, че няма билети за обратния полет. Това удължава с известно време престоя в Иран, докато все пак се провежда втори мач, който „Ботев“ пада, за да може да се прибере в България.
Първият мач се играе на националния им стадион в столицата Техеран. При подреждането на двата тима за традиционния поздрав, те си разменят флагчета, а домакините подават портрет на Хомейни в позлатена рамка. Капитанът Димитър Ефремов обаче обръща духовния водач надолу с главата. Това предизвиква огромна суматоха в нашия щаб.
"От скамейката преводачът нададе вой и бързо ми даде знак да обърна портрета, защото имало опасност някой от трибуните да изпразни пълнителя на автомата си срещу мен. Страшно беше", спомня си Ефремов.
Мачът завършва злощастно за българите, след като Цветан Данов с далечен удар разваля удоволствието на домакините и изравнява резултата за крайното 1:1. Иранците обяснили по-късно, че врачани няма да си тръгнат, докато не загубят от техния национален тим. Остават още една седмица, като вторият мач се играе на стадион в град Исфахан. Завършва с успех за домакините от 3:1, като врачани си вкарват и автогол, за да е сигурно, че ще си тръгнат от Иран.
На връщане врачани летят с полет от Техеран до Виена, но в австрийската столица се оказва, че няма билети за самолета до София. Помага им прессекретарят в посолството и популярен жител на врачанския квартал Бистрец Спас Спасов. Той намира 10-11 билета, с които могат да се върнат само титулярите, тъй като ги чака мач срещу пернишкия „Миньор“. Треньорите дори правят състава предварително, защото за тях няма места в самолета. Тъй като врачани се забавят повече от предварителния план, никой не знае къде са и защо са се забавили. Все пак историята се развива по времето, когато няма интернет, а за мобилните телефони никой не е чувал. Един от футболистите успял по телефон с монети да се обади на майка си и така истинската причина за забавянето била разпространена от уста на уста във Враца. В крайна сметка мачът с перничани е отложен и се изиграва по-късно.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
