Той е сред малкото именити личности, станал приживе носител на званието „Почетен гражданин на Враца“. Световно известеният илюзионист Мистер Сенко получава признанието на своите съграждани през 1970 година на миналия век. Днес зрее идеята за издигане на паметник на Маестрото във Враца.
Обиколил света и признат от него, роденият под Балкана фокусник носи с любов в сърцето родния си град. Гордее се с него и не пропуска визитите си във Враца - кратки, вълнуващи и незабравими сред многобройните му представления и изяви по света.
„Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише - роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега”. Изрича тези думи в деня на своята 80-годишнина, чествана тържествено в града.
Евстати Христов Карайончевe роден на 12 февруари 1905 година. Творческата му зодия предопределия целия му път. Още непорасъл, остава сирак. През 2015 година баща му загива на фронта при Пирот. Евстати е една 13-годишен и заедно с майка си и сестра си се изселват София. Принуден е да вземе съдбата си в свои ръце. Въпреки че се труди упорито, за да изкара прехраната си, често пъти парите не му стигат. Живее в лишения, но не се предава. Дълги години преживява като продавач на кифли и лимонада. Намира работа в кафенето срещу театър „Одеон”. Вечер гледа с прехлас осветения с карбидни лампи вход на цирк „България“ на улица „Пиротска“ с
мечтата да се появи на арената.
Желанието му е толкова силно, че приема да стане метач в цирка. До момента, в който гостува известният френски илюзионист Делоне, под псевдонима Мистериозният турчин.
Годината е 1923. Асистентът на Делоне се разболява, а французинът е впечатлен от харизмата на момчето от Враца и го кани да заеме мястото му. Интересът на Евстати към илюзионното изкуство расте. Следи с плам всяко движение на Делоне на сцената и илюзионистът го прави свой ученик. За кратко време успява да покаже на младежа пътя към магията, а българинът приема с любов завещаната от французина илюзия и започва да обикаля страната следвайки порасналата си мечта.
Сам прави представления с фокуси по училища, пазари, площади. Забавлява с тях и пътници в автобуси. Неуморен е и ежедневно овладява сръчността на ръцете и похватите си до постигането на съвършенството на сцената, което му донася световна слава. Приобщава към себе си още изпълнители и създава своя трупа. Развива творческия си усет и сам измисля реквизита за фокусите си. Придобива популярност с прякора си Сенко, а в чест на своя пръв учител илюзионист започва да се нарича Мистериозният Сенко. Една печатна грешка в плаката по-късно налага незабравимото му прозвище - Мистер Сенко, което приема за свой официален псевдоним. Под това име създава собствен спектакъл. Пръв от българските илюзионисти
издига жанра до сценично изкуство
и налага своята популярност и в чужбина.
Мистер Сенко печели симпатиите на хората и с щедрата си благотворителност. Често пъти изнася безплатни спектакли. Включва се в благотворителни мисии и подпомага финансово изпаднали в беда и нужда. Събира в тетрадка благодарствени писма за направени от него дарения. Дарява по различни поводи средства, храна, лекарства и дрехи. Прави го елегантно и с неизменно уважение и загриженост към нуждаещите се. И изпитва радост от това.
Десетилетия наред българският илюзионист владее публиката с магическите си умения, а спектаклите му обхващат повече от 20 илюзии и близо 50 фокуса. Осъзнава, че фокусът не трябва да е натоварен прекалено с магия, със свръхестественост, а да е по-скоро техническо умение, ловкост, съобразителност, остроумие. Да е естествено подчинен на законите на физиката, химията и механиката. Най известните сценични изяви на илюзиониста са „Сваляне на главата“, „Разрязване на жена с циркулярен трион“, „Електрическият стол“... Голяма част от номерата му са включени в световната книга на илюзионното изкуство.
Впечатляващият номер с отрязаната глава прави за пръв път на международен конгрес в Берлин през 1939 година. Публиката е шокирана, защото магът си тръгва от сцената със свалената си глава под мишницата. След това показва илюзионният номер в продължение на 25 години.
Световната му известност достига своята кулминация през 1961 година когато в град Индианаполист на щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Поводът е впечатляващият му номер със свалянето на главата, а събитието по награждаването събира десетки холивудски звезди. Демонстрацията на българския маг е заснета и води до
голямата му популярност в целия свят.
С огромни успехи Мистер Сенко представя своето илюзионно изкуство на сцените в Ню Йорк, Лондон, Париж, Токио, Москва… Владее публиката със заразителния си чар и елегантност, и печели приятелството на много знаменитости и артистични среди. Наричат го с любов – Маестрото.
Едно след друго следват нови признания и отличия. Става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ, а френското сдружение му връчва своята най-висока награда – орден “Робер Худен”. Българският Мистер Сенко получава почетно гражданство на Париж и София. Става почетен президент на клуба на илюзионистите в България. Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и ордените “Георги Димитров”, “Народна Република България”, “Кирил и Методий”…
Умира като щастлив магьосник в София на 26 юли 1987 година на 82-годишна възраст. Оставя две ценни тетрадки. В едната е описал измислените от него фокуси, а в другата е събрал благодарствените писма за направените от него дарения.
Сценичният косдтюм на Мистер Сенко, негови снимки и документи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца. Дарени са от мисис Сенко – съпруга на единствения му син Христо – Сенко Младши.
АВТОР: Христина Андреева
/Б.а.: Ползвани са цитати и факти от интервюто на Цветана Евгениева с Мистер Сенко, и от различни литурни източници и издания./
