Въпреки нулевите лихви българските домакинства продължават да предпочитат банките пред алтернативните инвестиции
Данните за ръста на депозитите не трябва да учудват. За последните 24 месеца средната заплата нарасна с 20%, за последните 4 години – с 38%.
В същото време, общият размер на натрупаните депозити на домакинства в банки нарасна с 13,6% за последните 2 г. и със 7,7% през 2018 г.
Стойността на
спестяванията в
банки достигна
47% от БВП
Всъщност, сравнявайки динамиката на агрегираните показатели, спестяванията вече няколко години растат по-бавно от доходите от заетост. Това напълно се потвърждава и от друга макротенденция – за видимо ускоряване на потреблението.
След кризата ръстът на потреблението в номинално изражение беше около 3% средно на година, докато за миналата година достигна 9%, а през 2018 г. вероятно ще е над 10%. Погледнато в абсолютни стойности, за периода 2009-2016 г. домакинствата
увеличиха
разходите с
малко над
7 млрд. лева,
или около
1 млрд. средно
на година,
докато за последните 12 месеца само това нарастване е 6,5 млрд. лева.
Докъм 2015-2016 г. спестяванията в банки нарастваха средно 2 пъти по-бързо от потреблението, в последните 2 г. е обратно. Ръстът на потребителското кредитиране засилва тази тенденция – още по-висока способност за потребление и намаляване на нуждата от поддържане на спестявания за по-едри покупки като домакинска техника, мебели, автомобили или домашни ремонти.
Към края на 2018 г., около 20,6% от спестяванията са в депозити до 10 хил. лева, 53,8% са от 10 до 100 хил. лева, 19,1% са от 100 до 500 хил. лева и 6,5% са над 500 хил. лева. При тези до 10 хил. лева няма нарастване за последните 12 месеца, а най-малките депозити до 2500 хил. намаляват. Вероятна причина е консолидирането – при нулеви лихви и все по-високи такси за поддръжка на сметки домакинствата закриват някои от сметките си и обединяват сумите в една банка. Депозитите от 20 до 50 хил. са над 11,7 млрд. лева, 22,7% от всички депозити, като за година сумата нараства с над 8%, а броят им е 386 хиляди. Още 172 хил. депозита са в диапазона 50 до 200 хил. лева, като там и броят, и стойностите нарастват с 11% през 2018 г.
По различни оценки наетите с доход над 300 лева са около 150 хил. и въпреки разширяването на тази група добре платени служители спрямо 2013-2014 г., когато бяха под 100 хил. - това не може да обясни ръста при вложенията между 50 и 200 хил. лева.
Разбира се, заради тавана на държавната гаранция по депозитите хората с по-големи спестявания
“разбиват”
сумите на
няколко
по-малки
депозита
в различни банки – така че не може да се прави директна връзка между броя депозити и броя домакинства със съответните спестявания. Също така тези депозити, поне частично, са на българи, работещи зад граница и не отразяват спестен доход, получен от работа в българската икономика.
Данните показват и друго – че въпреки нулевите лихви българските домакинства продължават да предпочитат банките като място за спестяване.
Алтернативните
инвестиции –
било в други институции като пенсионни или взаимни фондове, или директни инвестиции на капиталовия пазар, не могат да привлекат интерес.
Данните за последните две тримесечия сочат и стабилизиране на цените на масовите жилища в големите градове, което показва, че въпреки значителното намаление на лихвите по ипотечни кредити и смекчени изисквания неголяма част от “свободните” ликвидни средства се използват за подобни покупки с инвестиционна цел.
24часа
