Продължаваме да ви представяме славните играчи на врачанския „Ботев“, които през годините са оставяли ярка диря в неговата история. Един от най-великите играчи на почти вековния клуб е Димитър Ефремов. Роден е на 21 ноември 1954 г. в Криводол. Изиграл е 278 мача в елита за врачани, което му отрежда пето място във вечната ранглиста на клуба. Вкарал е и 58 гола за същия клуб /изиграл е и 21 мача за „Академик“, в които е вкарал още 8 попадения в елита/. Облича зеления екип през 1972 и играе за врачани до 1989 г. с малки прекъсвания заради следването си. Играл е за почти всички гарнитури на националния тим. Майстор на спорта от 1983 г. Като треньор е бил начело на „Ботев“, „Първа атомна“ /Козлодуй/ и „Локомотив“ /Мездра/.
Поредица на Георги Александров
Димитър Ефремов е един от малкото футболисти на „Ботев“ /Враца/, които нямат нужда от представяне. Дали заради изиграните 278 мача в елита с екипа на врачани, дали защото е бил повече от 15 години в него.
Живее в Кипър повече от 20 години. Там е със семейството си, с дъщерите, вече има и внучки, на които се радва. Но и на острова на Афродита Ефремов не може да стои спокоен. Днес е неговият ред да стане част от традиционната ни рубрика.
Събеседникът ми е на мнение, че високото качество на българския футбол по негово време е попречило да повторят най-големия успех на врачанския Ботев - бронзовите медали. "Много високо беше майсторството по мое време, доста стойностни футболисти имаше и беше много трудно да се пробие хегемонията на грандовете, където отиваха най-добрите от цяла България", казва Ефремов. Той е преминал през 3 поколения - "бронзовото", тъй като дебютира през 1972 г., както и следващите две генерации, които властват по терените и правят така че Ботев да играе в елита цели 26 години без прекъсване. Започва през 1972 и остава до 1989 г. с две прекъсвания във Франция и в Академик, където играе една година като редовен студент във ВИФ „Георги Димитров, сега НСА.
Според Ефремов най-класна била генерацията, донесла бронзовите медали във Враца. Той говори с възхищение за Румен Йотов, Цветан Тасев, Ангел Ценов-Гелето, Николай Пенков, Евлоги Йорданов, Георги Каменов, Петър Каменов, Кирил Райков...
"Бях новобранец за тях, а всички те, без изключение, ми помагаха. Благодарение на тях се развих и станах техен наследник", признава събеседникът ми. Не е безразличен и към момчетата, с които е играл по-късно: Валери Цветанов, Валери Греков, Ради Бельов, Петьо Петров, Иван Радославов, Цветан Данов, Валентин Малджански, Борислав Страшимиров...
"Имаме си закачка с Иван Радославов, когото публиката ласкаво нарича и Вандо. Макар че разликата между нас е 1 година си викаме "баце". Та той ми вика: "баце Мите, ти ги почни отпред, а за мен - каквото остане", спомня си човекът, който е пети в ранглистата по мачове с екипа на врачани.
Колеги на Ефремов го определят като истинския лидер в отбора. Неслучайно получава капитанската лента и я носи цели 8 години. "Не знам как и кога се случи. Не помня как се озова лентата на ръката ми, но знам, че съм се опитвал да давам най-доброто от себе си и така от мач на мач се натрупаха годините", признава скромно човекът, извеждал врачани над 150 мача като капитан. "Помня, че взех фланелката с №10 и с нея играх в Ботев. Получих я от Георги Каменов и обещах да не го излагам. В моята кариера на професионален футболист играх навсякъде с десятката на гърба", допълва още Ефремов. Беловласите запалянковци казват, че той е бил винаги на висота. Независимо, че в кариерата на всеки футболист има и спадове, и върхове, Ефремов винаги е бил моторът на отбора, той е задавал ритъма и се е опитвал да бъде на топ ниво, независимо дали е на терена, на тренировка или на лагери. Потвърждават го и негови съотборници в Ботев. Питам го на какво се дължи, защото е очевидно, че само с физика не може да стане. Димитър Ефремов е еманацията на онзи непримирим ботевски дух, който година след година и сезон след сезон кара хиляди да крещят неистово на стадиона във Враца: "Ботев, Ботев!" Казва, че това му е било предадено от онова славно поколение, спечелило бронзовите медали. "Получих важно наследство от онези, които ми подадоха ръка в Ботев. Приех го като отговорност и задължение да бъда непримирим и да търся победата. Това е истината за Ботев от времената, когато аз играех в него. Няма рецепта - тя се носеше от сърцатите местни момчета, които играеха за честта на отбора, на града, на публиката", казва той и дава пример от един загубен мач срещу Ботев в Пловдив. "Падаме с 0:3 към края на мача, а на мен хич не ми се иска да губим. Започнах едни шпагати, едни остри влизания... По едно време дойде моят приятел Петър Зехтински до мен и ми вика: "Митко, какво правиш?! Няма смисъл, остава само една минута" А аз му казах, че ще изравним, защото има достатъчно време да върнем 3 гола. Сигурно е и въпрос на характер. Може и да сме губили мачове, но никога не сме били жертвен агнец, а напротив - борили сме се честно и здраво, и затова ни уважаваха хората", спомня си Ефремов. Видели се години по-късно в Кипър, когато Зехтински играел в местния Омония и му припомнил тази случка, когато се засекли в българското посолство. Тази случка само доказва тезата, лансирана неведнъж от участниците в тази рубрика - местните момчета със своя непримирим дух и характер - това е рецептата за успеха на „Ботев“ от онова време. Младежът от Криводол идва във Враца и става лидер на отбора. Не някой софиянец, варненец или пловдивчанин, а местното момче, което е продукт на местната школа и знае какво е „Ботев“ /Враца/.
Очаквайте: Защо военните вкараха Димитър Ефремов в ареста след мач срещу ЦСКА във Враца.
