Eдин млад фотографне спира да удивлява феновете си в социалните мрежи с уникални кадри и видеа. Почитателите му растат главоломно и в лицето на врачани, които активно споделят възхищението си от кадрите на родения в града под Околчица Александър Костов. Той е на 21 години и се занимавам с видео продукция като работа и фотография като хоби.
Венци Тотев
Къде си се учил да работиш професионално и творчески с камера и фотоапарат?
Повечето неща, които знам за видеото и фотографията съм научил практически работейки по проекти. Харесва ми да снимам, а когато човек има желание бързо се учи.
Кое е най-голямото ти вдъхновение и как се заражда една идея?
Най-вече красивите, нереални гледки, които се виждат във фантастични филми. Харесва ми да ги откривам с камерата и фотоапарата и да ги показвам.
Някои твои фенове споделят, че това което показваш от Врачанския Балкан е уникално. Какво те свързва с него?
Родом съм от Враца. Никога няма да забрава природата, уникалните й пейзажи, планинските зъбери и хребети. Много красива планина, която нося в съзнанието и сърцето си и винаги ще остане там.
Как минава един твой работен ден в Балкана?
Не съм сигурен как да отговоря на този въпрос, защото снимките, които правя те са хоби, а не работа. Провокиран съм за тях от това, което виждам. А то наистина е уникално и въздействащо върху сетивата и емоциите ми.
Какво за теб е важно, за да бъдеш удовлетворен от крайния резултат?
Това е въпрос на лично усещане кога един кадър ми харесва и кога не. Невинаги се получава, но не спирам да снимам и снимам…, докато се получи.
Какви съвети и насоки би дал на любителите фотографи?
Да снимат и обработват това, което на тях им харесва. Няма нищо по-силно от вътрешното усещане за красота. Те трябва да имат доверие на себе си, на възприятията си…Вътрешният естествен подтик е много важен в такива моменти.
А кой е проектът, върху който си работил най-дълго?
Това са 52 видеа заснети през всяка седмица от 2018 година изцяло и само с дрон. /https://www.youtube.com/aleksandarkostovfilms/
Имаш ли любим кадър?
Любим кадър нямам. Бил съм на много места по света и отвсякъде си харесвам по нещо. Може би едни от любимите ми кадри са от Врачанския Балкан и хълма Царевец, заобиколен от сутрешни мъгли.
Къде си сега и откога не си във Враца?
Почти две години не съм във Враца, а в момента съм в София
Аз съм голям почитател на твоето хоби и забелязвам, че мъглата напоследък преобладава в кадрите ти. Какво е обяснението ти за това?
Живея от две години в София, но като истински врачанин няма как да забравя мъглата, която поглъща цялата планина в определени месеци на годината. Мъглата придава мистериозност и прави един кадър по-интересен. Затова обичам да я снимам. Впечатлен бях и от един от кадрите на Георги Хаджийски. За 20 години във Враца не бях забелязал, че мъглата се стели в ниското, а над нея величествено остават хребетите на планината. Уникално явление, което спира дъха…
Каза, че се занимаваш с видеопродукции, за какво по-конкретно става дума?
Аз лично се занимавам с доста от компоненентите за една видео продукция - от измислянето на идеята, заснемането, до монтажа и цветовете. Правя реклами, дрон видеа, time-lapse кадри, също и снимам корпоративни видеа и понякога различни събития и сватби.
Къде ще бъде следващит ти обект на внимание, имаш ли място, което мечтаеш да посетиш?
Следващите ми дестинации за снимане са Исландия и Норвегия. Усилено се готвя за тях.
В България ли мислиш да останеш или и ти, като повечето млади хора, мислиш да напуснеш родината си?
Не мисля да се задържам на едно място. Но България, според мен, не е добро място за изкуство. Всички мои проекти, които са извън работа, ги финансирам лично.
Ако можеш да си избереш министерски пост за един ден, на какъв би се спрял и какво би променил?
Да приемеш министерски пост е отговорна задача, дори за ден. В България проблемът ни е, че ненавиждаме политиците ни, а истинският проблем е, че никой няма смелостта да ги замени. И става така, че хора, които не осъзнават отговорността на позицията, която заемат, имат самучствието да я заемат и не взимат правилните и добри решения. Но аз лично не се интересувам от политика. Това ми дава свобода. Дали дадено нещо ще се случи зависи единствено от мен, а също и колко ще работя и дали ще взема правилните решения. За нещата, които не зависят от теб, може просто да се адаптираш, ако не можеш да ги промениш...
