Продължаваме да ви представяме най-известните футболисти на врачанския „Ботев“. Валентин Малджански безспорно е един от тях. Роден е на 24 септември 1951 г. Избран за най-добър защитник в страната през 1983 г. и затова е „Кавалер на звездите”. Има 160 мача в „А“ група, в които е отбелязал 15 гола. 4 пъти е попадал в класацията „Отбор на годината” в България. Част е от тима на „Ботев“ /Враца/ за ХХ век. Записва 16 мача за националния тим на страната, като е първият врачански футболист, играл квалификации за световно първенство. Никога не е обичал светлините на прожекторите – пословичен е със своята скромност, лоялност и отдаденост на врачанския тим. Тъжното е, че днес само възрастните запалянковци на „Ботев“ си спомнят легендарният бранител.
Рубрика на Георги Александров
Срещаме ви с Валентин Малджански, благодарение на неговия син Николай, който е професионален футболен рефер. Този път му се наложи да бъде репортер и се справи много добре.
„Най-много не ми вървеше срещу ЦСКА, дори веднъж на тогавашния стадион „Народна армия” си отбелязах автогол. По-куриозното бе, че в следващия мач победихме „Сливен” с 1:0, а аз вкарах гола. Тогава вестник „Спорт” написа: „Малджански може да вкара, в която врата си поиска”, шегува се легендарният бранител на врачани.
Валентин Малджански се връща назад във времето с уважение към всички треньори, с които е работил. Запазил е респект към тях. „Имах няколко треньора в „Ботев”, но най-добре се чувствах при Добромир Жечев – страхотен човек и професионалист, все още се чуваме доста често“, казва Малджански. „Под негово ръководство си извоювах и повиквателна за „А” националния отбор“, допълва славният бранител.
Той има в актива си 16 мача с „трикольорите“ по време, когато местата в представителния отбор са резервирани за играчите на „Левски“ и ЦСКА, а тук-там се промъкват големите таланти от провинцията. Трябва да си много добър, за да те допуснат до националния тим.
„Имам много незабравими мигове. Дебютирах на „Олимпийския” стадион в Хелзинки в квалификация за световно първенство в Испания през 1982 г. Победихме финландците с 2:0, а аз бях направо на седмото небе“, спомня си Малджански. Друг от неизличимите спомени е турнето в Америка, което му дава възможност на митичния стадион „Ацтека“ в Мексико да пази легендата на местния футбол и на „Реал“ /Мадрид/ Уго Санчес. „Трудно ми е да опиша емоциите от този мач. Пожелавам ги на всички национали да ги изпитат. Играех срещу един от най-великите нападатели на моето време. Нещо като да пазиш Роналдо или Меси днес“, прави паралел във времето Малджански.
„Играл съм срещу много класни нападатели – Мишо Вълчев от „Левски“, Спас Джевизов - ЦСКА, Бойчо Величков от „Локомотив“ /София/, но най-трудно ми беше срещу централните нападатели на „Берое“ – Петко Петков и на „Славия“ - Андрей Желязков. Невероятно изобретателни играчи, които правеха живота ми на терена труден. Понякога имах успех, друг път – те ме преодоляваха, но си останахме колеги и запазихме уважение един към друг“, казва още защитникът.
Малджански има много добри спомени и от партньорството си в отбраната на „Ботев“. „Имах щастието да си партнирам с момчета като Ради Бельов, Любен Куновски , Венци Божилов, Кольо Пенков и многото други изключително класни колеги. С тях беше лесно! Всеки подсигурява другия. Просто беше удоволствие да се играе в „Ботев“ по мое време“, спомня си Малджански. Той си спомня, че в отбора винаги е идвала добра „свежа кръв“. Това също има значение.
„Имаше и много свежа кръв, отдолу идваха момчета като Цецо Данов, Илия Войнов, Бойко Краев, Юлиян Емилов... школата на „Ботев” си казваше думата. В нея се работеше, а и бяха привличани от цяла Северозападна България талантите“, допълва Малджански.
Не на последно място бранителят припомня, че без публиката си „Ботев“ никога е нямало да бъде това, което е. „Хората по трибуните бяха много темпераментни. Без значение кои гостуваше под Околчица – „Левски“, ЦСКА, столичните „Локомотив“ и „Славия“, „Марек“ от Дупница, „Черноморец“ или „Берое“ – по трибуните имаше 25 - 30 хиляди. Подкрепяха ни до края на всеки мач. Случвало се е да паднем, но зрителите бяха онази сила, която ни даваше крила на терена. Ние играехме за публиката“, спомня си славните дни Малджански. И продължава, че най-хубавото нещо от последните месеци е завръщането на на хората по трибуните. Легендарният защитник смята, че това е доказателство за завръщането на ботевския дух над стадиона. И като всеки истински привърженик на врачанския тим смята, че целта – квалификации за Лига Европа, не е недостижима, а напълно реална.
След седмица очаквайте среща с още една легенда на врачанския Ботев - Димитър Ефремов.
