Продължаваме да ви представяме най-известните футболисти на врачанския „Ботев“. Валентин Малджански безспорно е един от тях. Роден е на 24 септември 1951 г. Избран за най-добър защитник в страната през 1983 г. и затова е „Кавалер на звездите”. Има 160 мача в „А“ група, в които е отбелязал 15 гола. 4 пъти е попадал в класацията „Отбор на годината” в България. Част е от тима на „Ботев“ /Враца/ за ХХ век. Записва 16 мача за националния тим на страната, като е първият врачански футболист, играл квалификации за световно първенство. Никога не е обичал светлините на прожекторите – пословичен е със своята скромност, лоялност и отдаденост на врачанския тим. Тъжното е, че днес само възрастните запалянковци на „Ботев“ си спомнят легендарният бранител.
Рубрика на Георги Александров
Валентин Малджански е още един от славните играчи на врачанския „Ботев“, за когото все по-малко хора се сещат. Не защото мястото му не е сред онези, които запалянковците с побелели коси наричат „Зелената гвардия“. Просто защото по-младите не знаят, че всяко хлапе може да стигне от Хайредин до митичния стадион „Ацтека“ в Мексико, стига да го поиска и да преследва мечтите си. Срещата, която ви предлагам днес, я реализирах със съдействието на единия от двамата синове на славния бранител на „Ботев“ – Николай Малджански, който е професионален съдия и доста често получава наряди за мачовете на отбора, чиито цветове е защитавал баща му.
„Като всяко едно хлапе по онова време, бързо се запалих по топката и мечтаех да стана голям футболист. За моя радост на мен ми се получи, но както всеки знае, нищо не идва даром, нужни са воля, лишения, труд и още труд. Мечтата стана факт, но трябваше да се поизпотя доста“, казва бранителят, стигнал от Враца и до националния отбор.
Той често припомня на близките си хора, че е изминал пътя от Хайредин до „Ацтека“, само защото е искал и не се е спрял пред нищо.
Пътят към големия футбол тръгва от родното село. „Започнах в мъжкия отбор на „Хайредин” без школовка, без нищо! В последствие приковах вниманието на тогавашната „Септемврийска слава” /Михайловград/, където изкарах няколко сезона. После дойде предложението от „Ботев” и акостирах на стадион „Христо Ботев”. Дойдох по настояване на старши-треньора Илия Панев, който видя в мен футболист за поста централен нападател“, спомня си Малджански.
Обаче нещата не му се получават. През сезона 1972-1973 г. изиграх само един мач – спомням си го, срещу „Дунав” /Русе/. Не успях да се наложа и се върнах в „Септемврийска слава”, припомня си бранителят.
„След три сезона в Монтана, отново облякох екипа на „Ботев”, но вече като „стопер”. Последваха шест невероятни сезона, като в 3 от тях бях капитан на отбора. Изпитах насладата от футбола – невероятен отбор, невероятна публика“, казва още с умиление легендарният бранител. По това време той прави ужасяващ за противниковите нападатели дует с Ради Бельов, а сърцето на врачанската отбрана се оказва заключено и за най-големите таланти на родния футбол. „Най-лесно ми беше да играя с Валето Малджански, защото той обираше всичко и за мен оставаше много малко работа“, спомня си и до днес 65-годишният Бельов.
Малджански има не един и два интересни спомена, свързани с най-великата игра – футболът. „Не крия и никога не съм пазил в тайна, че симпатизирам на „Левски”, но това никога не ми е пречило в мачовете ми срещу тях. Срещу тях винаги ми се получаваше. Спомням си, че отбелязах и гол в тяхната врата, когато ги победихме във Враца с 2:1“, казва Малджански, чиято работа основно е била в отбраната. Не така обаче стоят нещата срещу другия гранд ЦСКА.
„Най-много не ми вървеше срещу червените, дори веднъж на тогавашния стадион „Народна армия” си отбелязах автогол. По-куриозното бе, че в следващия мач победихме „Сливен” с 1:0, а аз вкарах гола. Тогава вестник „Спорт” написа: „Малджански може да вкара, в която врата си поиска”, шегува се легендарният бранител на врачани.
В следващата част четете за мачовете на Малджански в националния отбор и как е пазил мексиканската суперзвезда Уго Санчес на митичния стадион "Ацтека".
