Кметът на община Бойчиновци Светлин Сретениев притежава 41 мотоциклета, всеки един със собствена история. Странното му за някои хоби, датира от години, а амбицията му е да направи музей на соцвозила.
„Имам всички машини, които съм карал като младеж и много други, по които съм въздишал!”, разказва 53-годишният градоначалник, който втори мандат управлява община Бойчиновци. Признава, че любовта му към моторите е от момчешките години. Сега колекцията е скътана на специално място в родното му село Владимирово. Повече от половината возила вече са в движение. Сретениев сам ги ремонтира, потяга, а приятели помагат при боядисването.
На практика страстта по мотоциклетите от миналия век не гълта много пари. Кметът открива съкровищата си изоставени по дворове, отдавна забравени от собствениците им, които са готови да се отърват от тях срещу символична сума, а кметът вдъхва нов живот на прашасалите и ръждясали возила.
Така се сдобил с уникати като първият руски „Ковровец”” – 175 куб. с алуминиева ракета на него, легендарното „Балканче”, цяла серия „Иж” – единият от тях с кош, МЗ 150 кубика с объл резервоар, каквито навремето карали катаджиите, „Трофи 175“, няколко „Симсон”-ки – Старт, Ендуро и с педали, „Ява“ - 125 и 175 кубика.
„Искам да възстановя всички и да отворя музей на социалистическите мотоциклети, за да знаят младите, какво са карали навремето дядовците им”, казва градоначалникът на Бойчиновци.
Любовта към моторите е белязала целия живот на Светлин Сретениев.
За първи път подкарал мотоциклет в пети клас - М125 – Киевка, изваден от водите на Дунав.
„Един шлеп с мотоциклети от бившия СССР беше потънал в Дунав, извадиха го и продадоха машините на ниски цени. Баща ми си взе и този мотор беше първият, който подкарах”, с усмивка се спомня градоначалникът. На 16-годишна възраст вече имал книжка, а баща му подарил „Симсон S50“ – германско производство. Заради моторите Светлин решава да изучи двигателите с вътрешно горене и се записва такава специалност в техникума в родното си село Владимирово, а после отива в полувисшия институт за учители по практика в Ямбол – специалност „Двигатели с вътрешно горене, пътностроителна техника и подемно транспортни машини”. Върнал се на село и над 20 години работил като учител в техникума по транспорт, който завършил. Направил агрофирма, за да храни семейството, защото учителската заплата не стигала до никъде. Когато го избрали за кмет на Владимирово проверил и разбрал, че законът не му забранява да се занимава със земеделие. Открито декларира частната си дейност и доходите си. Със семейството си и 12 работници Сретениев обработва 7600 дка земя в община Бойчиновци. С парите от зърното „върти” хобито си. Помогнал е и за строителството на мотописта край село Лехчево, подкрепя местните младежи, които са си създали свой мотоклуб. Всяка пролет на пистата се организират състезания и то международни, хвали се кметът. Идват мотористи от цяла България, Румъния, Русия и Сърбия.
През последните години обаче моторите сякаш са поизоставени. Кметуването гълта цялото му време. Соцвозилата се радват на присъствието му само вечер и то за кратко. Дните са пълни с грижите и проблемите на хората в общината.
„Станах кмет, за да пробвам да направя нещо по-добро, за да живеят хората по-спокойно и уредено. За 7 години са ремонтирани 6 читалища, 7 площада, училището във Владимирово, подменен е 46 километра водопровод“, казва скромно Сретениев.
„Даскала“, както повечето хора в община Бойчиновци наричат с уважение кмета, защото е учил и тях и децата им, знае, че кмет не е професия и никой не е на власт цял живот. Заради това не иска да се променя. Прям, понякога до болка. Така говори и с хората си, и с бизнесмени, и с политици. Знае, че няма какво да губи, може единствено да спечели и да направи нещо по-добро за своите съграждани, които въпреки немотията и трудностите са останали в селата.
„Ще го правя, докато мога, а после – имам си нивите и моторите”, усмихва се мъжът, който не се плаши да говори открито за себе си, за доброто и за лошото, с което го сблъсква ежедневието.
