Продължаваме да ви представяме успешните и може би позабравени славни играчи на футболния Ботев /Враца/. Тъй като след по-малко от 3 години клубът ще навърши 100 години, историята му трябва да се припомня на онези, които си мислят, че тя започва и завършва с тях. Безспорна фигура в тази история е Радослав Бельов, който е записал 83 мача в елита за врачани и въпреки поста си на централен защитник, е успял да отбележи и две попадения. Привържениците на любимата игра го познават повече като „врачанския Бекенбауер“ – не само заради физическата прилика, но и заради класата, с която ръководи отбраната на Ботев. Днес ви преставяме Ради Бельов, който наскоро направи 65 години.
Поредица на Георги Александров
Ради Бельов признава, че се е чувствал много добре в отбраната с Валентин Малджански. "Той беше висок и снажен. Скачаше за висока топка и каквото падне, аз го обирах. Бях много спокоен, когато излизах с него на терена. Неслучайно Валето стигна до националния отбор. Не бях притеснителен, имах притеснение преди да изляза на терена. Щом бях вътре, нещата се променяха коренно", спомня си врачанският Бекенбауер.
Най-трудно му било да противодейства на Боби Григ /Божидар Григоров - б.а./ от Славия. "Беше висок 2 метра и слаб. Но имаше кокалести ръце и като скочи за висока топка, забиваше лактите в очите, челото, носа или устата ми. Беше страшно да го спреш... Беше и трудно срещу Андрей Желязков да се играе. Като тръгне - мощен, здрав, няма спиране. А аз играех стопер - нападателят беше моя грижа. Тръгне ли да скача за висока топка - направо те помита. От Левски - Павел Панов беше много труден. Пак от същия отбор имаше един Кирил Миланов - той си беше убиец за защитниците", казва Бельов. Припомня, че е играл по времето, когато в отборите се е знаело кой е нападател, кой защитник. Не е като сега. Затова било въпрос на чест да спечелиш прекия двубой, а средствата са позволени, стига да ги разреши съдията - бутане, хапане, настъпване...
Ради Бельов не крие, че е получавал "допинг" от публиката на стадион "Христо Ботев".
"Дойдох във Враца от Михайловград, играех за тогавашния "Септемврийска слава". Там идваха по 2 000 на мач на стадиона, а и градът си беше по-малък. "Слава"-та играеше в "Б" група. Когато дойдох във Враца, заварих публика още на тренировката. Но не 20-30 души, имаше много хора, които ни подкрепяха, докато тренираме. Представете си какво беше на мачове - нямаше свободно място по трибуните. А преди да излезеш от тунела... всичко е спокойно. Но тръгнеш ли по стълбите, чуеш ли скандиранията "Ботев, Ботев!" и просто забравяш кой си. Започва вътре в теб нещо да ври, да клокочи. И досега настръхвам като си спомня. Това не мога да го опиша с думи. Сигурно е адреналин, аз му викам "допинг", защото на мен ми е действало стимулиращо", казва Бельов.
Според него Враца е по-футболен град от Монтана. В това се убеждава и в настоящия момент, когато отиде на мач на стадион "Огоста" и направи сравнение със стадион "Христо Ботев".
Ради Бельов е баща на председателя на областния съвет на БФС във Враца Милен Бельов. Съпругата му е бивша волейболистка на Ботев, която е привлечена от Плевен. В спортното семейство винаги е имало мир и сговор. "Аз не съм емоционален човек, не скачам, не крещя на мач", казва Ради по повод отминалия мач на Ботев срещу Левски, в който врачани биха като гости с 3:1 на "Герена. "Този мач обаче ме погъделичка, изпитах огромно удоволствие. Осъзнаваш, че такива срещи не стават всеки ден", допълва събеседникът ми. Прав е - предишният успех на врачани над същия противник в София беше преди 33 години.
"Драго ми е, че съм бил част от Ботев. Играехме за публиката, сега играят за пари. Тогава партийните секретари, които се намесваха във футбола, му казваха "за честта на града". Но след мач като излезеш по улиците на града и усещаш една еуфория... Хубаво беше", спомня си събеседникът ми.
"Силата на Ботев се дължеше на духа, който имаше в отбора. Идваха какви ли не противници, но те знаеха, че ще загубят. А ние гонехме победата на всяка цена. Случвало се е да паднем или да завършим наравно, но винаги сме гонили победата. Това беше Ботев по мое време - не се страхуваше от Левски и ЦСКА, биеше ги наред Славия и Локо /Сф/, пловдивските, варненските отбори трепереха на стадиона ни и всяка точка за тях беше като благословия. Времената бяха други. Един ентусиазъм, дето сега му викат "гол ентусиазъм", това ни е водило. Даваше ни крила да летим. Как да не играеш като лъв, когато излизаш на стадион, а по трибуните няма къде да хвърлиш игла“, пита риторично Ради Бельов.
