2018 година определено беше годината на Ботев /Враца/. Клубът, който след 2 години ще чества своя вековен юбилей успя да се завърне с гръм и трясък в елита след епична битка с Царско село и Локо /София/. И докато недоброжелателите му очакваха да крета в Първа лига, врачанският отбор доказа, че има сили да продължи полета си. Селекцията, която Сашо Ангелов направи в движение през лятото и ранната есен достигна своята кулминация с привличането на Валери Божинов. 32-годишният нападател облече зеления екип и добави Ботев в иначе сериозната си кариера от 15 европейски /и не само/ клуба в своята кариера. Представянето на Божинов може да се определи само с една дума – прякорът му Божигол стига за това. В 11 мача от есента Валери вкара 7 гола във вратата на противника и един в собствената си мрежа, а с лафовете си често си осигуряваше място не само в жълтите, но и в спортните вестници. Може би най-важните попадения бяха на „Герена“, където Божигол наказа два пъти бившия си клуб Левски и поведе съотборниците си към историческа победа, равносилна на шамара от преди 33 години на същия стадион.
Както се шегуват във Враца, Валери дойде с 577 коня под бронята на белия си "Мерцедес", а после взе да гази противниците като врачански снегорин от БКС /какъвто между другото подкара за кеф на феновете/. Той сравни Враца с Ню Йорк, а благодарение на присъствието му, за града под Околчица взеха да пишат европейски и световни информационни агенции. Неслучайно кметът на града Калин Каменов, който е и шеф на футболния клуб, му връчи плакет за особен принос в популяризирането на Враца.
Освен всички жълтини обаче, никой не отрича, че вторият му баща Сашо Ангелов направи трансфера на сезона и не само си осигури сериозна конкуренция в атака, но и рестартира кариерата на доведения си син, който сега чака оферти от големи отбори. Ако остане във Враца, Божигол няма да съжалява, защото той вече е местната знаменитост, край която се тълпят рояци малчугани и желаещи за автографи.
Иначе есента не беше никак лоша за новак в елита, какъвто е Ботев - 7 победи и 3 равенства от 20 мача и 24 точки – един впечатляващ полусезон, който дава на врачани повод за гордост. Деветото място, което те стигнаха преди Коледа, със сигурност ще ги лиши от атака на ТОП 6, но пък им осигурява комфорт преди мачовете на истината.
И тъй като през януари ще има общо събрание на футболния Ботев, се заговори за създаването на дублиращ отбор, който да захрани представителния тим с местни таланти. Идеята беше лансира от ръководството на врачани и не е лишена от логика, тъй като в най-силните си години – по време на 26-годишното непрекъснато присъствие в елита, врачани са разчитали само на местната школа. Днес обаче времената са други, а да тръгнеш по пътя на испанския Реал Сосиедад например, където развиват футбол основно с местни кадри, се иска малко повече време и не на последно място пари. Засега местната икономика няма кой знае какви ресурси, за да подкрепи страхотната идея, но пък Враца е доказала, че може да прави чудеса във футбола. Защо да не го постигне пак? Напук на онези, които напомнят, че само Лудогорец може да си позволи дублиращ отбор в днешна футболна България.
Вратарят Красимир Костов е откритието в състава на врачани през есента. Стражът, който беше низвергнат в родния си Пирин, дойде и се наложи като несменяем титуляр на вратата на Ботев. В края на сезона анкета на феновете го определи за играч №2 за годината. Краси Костов стана баща за първи път във Враца и ясно заяви на врачани, че се чувства страхотно в отбора им. А какво повече може да иска човека, за когото се говори, че има магнит на ръкавиците, с които заковава топката.
Допитване между 500 души определи Юлиян Ненов за най-добрият футболист на врачани през отиващата си година. Синът на вратаря Румен Ненов, който вече не е сред живите, заслужи признанието с постоянната си игра, пробивите по фланга, последвани от перфектни центрирания и кинжални удари. При втория си престой във Враца юношата на ЦСКА доказа, че е един от лидерите на отбора. Заслужено, когато в игра не е титлярният капитан Ивайло Михайлов, Ненов слага и лентата.
Поставянето на осветление на стадион „Христо Ботев“ е безспорното събитие на есента. Помощта на правителството, което отпусна 500 000 лева за прожекторна уредба, беше реализирана в максимално бързи срокове. И докато песимистите Ботев успя да се завърне у дома и след 2 000 дни изгнание отново да посрещне мач от елита. Нещо повече – Ботев изпробва осветлението в мача срещу Берое, но… прожекторите сякаш заслепиха Георги Кабаков, който даде шанс на гостите да си тръгнат с трите точки вследствие на несъществуваща дузпа.
Сега се говори за довършване на останалите сектори на стадион „Христо Ботев“, за поставяне на електронно табло и финансиране на проект за изграждане на лекоатлетическата писта.
А покрай стадиона се правят още куп подобрения в спортен комплекс „Христо Ботев“ – скоро започва ремонта на волейболното хале. Враца е един от малкото градове в България, който разполага с покрит плувен басейн, който работи целогодишно и приема тренировки на не един наш и чужд тим. Има и покрита лекоатлетическа писта, стрелбище, тенис кортове, което превръщат града под Околчица в доста добра дестинация за подготовка на отбори. Пък и близостта до София – само на 100 км, ще дадат тласък в намеренията именно във Враца да се случат доста добри начинания.
Георги Александров
