Учени от океанографския институт "Удс Хоул" в Масачузетс откриха механизъм, чрез който ниската температура в средата, в която даден индивид се е установил, удължава живота му, съобщи Физ.орг.
Според тях механизмът е свързан с определени гени, които кодират чувствителни към студа протеини.
Известно е, че сред факторите, които влияят върху продължителността на живота на даден индивид, са телесната му температура и температурата в средата, в която той живее. Редица видове безгръбначни живеят по-дълго при ниски температури. Причините за подобна зависимост досега не са подробно изследвани. Предполага се, че продължителността на живота се увеличава вследствие на забавения метаболизъм, а това на свой ред намалява клетъчните увреждания и формирането на активни форми на кислорода. Някои учени са на мнение, че зависимостта е обусловена от определен сигнален път.
В рамките на новото изследване било анализирано въздействието на студа върху 11 култури от многоклетъчни Brachionus, които се срещат във водна среда. Целта била да се провери дали действително животът се удължава за сметка на термични реакции у животните. Очаквало се продължителността на живота на всички представители на вида да се увеличи еднакво. Резултатите обаче показали, че този показател се увеличил с 6 до 100 процента в зависимост от отделните култури.
Специалистите освен това комбинирали въздействието на ниската температура с нисковъглехидратна диета и това довело до допълнително удължаване на живота. По мнението им, ключова роля играе ген, който кодира чувствителния към студа протеин TRPA1.
В същото време учени от Харвардския медицински институт откриха механизъм, свързан със стареенето на имунната система, заради който възрастните хора са с по-голям риск от усложнения вследствие на инфекциозни заболявания, съобщи сайтът MedicalXpress.
По време на експерименти с мишки било установено, че у възрастните гризачи е налице дефицит на Т-клетките, които атакуват причинителите на болести и освен това участват във формирането на имунна памет. Били симулирани сигнали, които предупреждават имунната система за проникването на патогени, като целта била да се активират Т-клетките. Но у възрастните гризачи Т-клетките били с отслабени функции, като по-специално растели по-бавно, произвеждали малко количество сигнални молекули и бързо умирали.
Учените констатирали, че в Т-клетките у възрастните гризачи е налице недостатъчна активност на метаболитния път, на т.нар. метаболизъм на едновъглеродните фрагменти. Става въпрос за поредица биохимични реакции в митохондриите и цитозолите на клетките. В рамките на процеса се образуват аминокиселини и нуклеотиди, които са с роля на строителни блокчета съответно на белтъци и ДНК. С помощта на метаболизма на едновъглеродни фрагменти Т-клетките се възстановяват и делят.
Учените добавили в клетките два компонента на едновъглеродния метаболизъм. Това позволило да се увеличи разпространението на Т-клетките и за тях рискът от смърт да намалее.
монитор
