Развитието на ВиК-сектора ще бъде приоритет и след 2020 г., заяви в интервю за БТА Малина Крумова, съветник на премиера Бойко Борисов, ексзам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Според нея операторите в този бранш ще трябва да променят стила си на работа и да станат много по-ефективни и комуникативни с клиентите си.
По думите й обезлюдяването на регионите ще е едно от най-големите предизвикателства пред нашата страна. Разрешаването на този проблем изисква да започнем да мислим по-гъвкаво и да прилагаме нови модели, които биха позволили хората да се задържат и да се реализират и в не дотам атрактивни райони, смята тя.
Малина Крумова бе един от основните лектори на организираната по инициатива на Областния информационен център във Варна дискусия, посветена на кохезионната политика на ЕС след 2020 година и нуждата от опростяване на процедурите за кандидатстване пред еврофондовете и контрола върху изпълнението на проектите. Тя е и участник в групата на високо равнище за опростяване на кохезионната политика на ЕС.
Крумова коментира, че в момента механизмите за контрол изискват прекалено много усилия и административни разходи. Тя посочи, че няма никакъв риск парите от ЕС след 2020 година да свършат. По думите й ще бъде нужно обаче да се активира по-сериозно частният бизнес при изпълнението на определени публични проекти.
Ето и цялото интервю:
Въпрос: Защо е необходимо да се опростяват процедурите при кохезионната политика на ЕС?
Отговор: Кохезионната политика като цели, приоритети и задачи е ясна, но е необходимо да се направи опростяване на процедурите, защото, както всеки публичен ресурс, и средствата от ЕС подлежат на съществен контрол. Само че той трябва да стане значително по-прост, тъй като сега се влагат прекалено много усилия и административни разходи.
Ако целите на кохезионната политика са за балансирано териториално развитие, не можем да поставим резултатите в някаква рамка, те са движеща се, динамична цел. Новият регламент, новата финансова рамка, залага и на гъвкавостта на инструментите и на възможност за препрограмиране и промяна в хода на изпълнението. Всички региони в ЕС срещат различни проблеми и техните цели не могат да бъдат определяни само на национално ниво. За това има секторни политики, които стават национален приоритет - например, транспортната политика или развитието на ВиК-сектора.
Необходимо е да се подобри връзката между стратегическите документи на европейско ниво и инструментите, с които се прилагат. Кохезионните средства от ЕС понякога губят комуникация със стратегическите документи на регионално ниво. Опростяването на процедурите има няколко аспекта - при определяне на приоритетите и при изпълнението на самите програми и проекти. В новия кохезионен пакет средствата, които намаляват заради излизането на Великобритания, се насочват към цели, които да имат по-голям ефект за хората. Може целите да са по-малко като брой, но да задоволяват потребностите на повече граждани. При изпълнението им ключовото е да се заложи на инструменти, позволяващи мобилизация на частен ресурс.
Обикновените предприемачи трябва да се научат, че грантовите средства изкривяват пазара. Ако искат да постигнат нещо, първо да определят как искат да се позиционират на пазара и тогава да предприемат стъпките си. Финансирането от ЕС вече ще бъде съобразено с икономическата логика, че бизнесът произвежда, за да получи печалба, а грантовите схеми насочват действията на предприемачите в посока, която някой административно е определил.
Въпрос: У нас по различен начин се лансират идеи, че след 2020 г. парите от ЕС приключват. Има ли наистина такъв риск?
Отговор: Не. Ще се променят акцентите. Както казах, вече ще говорим не толкова за грантови средства, а за цел да се мобилизира и активизира частен ресурс, който да се включи във финансирането на определени публични проекти. Разбира се, с предоставяне на облекчени условия.
Въпрос: Съфинансирането по проектите ще нарасне или всъщност вече ще се говори за кредити от ЕС с ниска лихва.
Отговор: Или и двете. Има предложение на ЕК националното съфинансиране да нарасне. Финансовите инструменти са другият акцент, който се поставя, защото е ясно, че публичният ресурс не е достатъчен, за да се постигнат всички цели и приоритети. Особено за развитието на мащабна публична инфраструктура, например, пътища и ВиК. Всъщност, много голяма част от тези политики ЕК разглежда като сектори, които могат да се самоиздържат. Например, първоначално да се осигури капитал с европейски средства, но при условие, че парите се завъртят и се осигуряват приходи от експлоатация, които отново се реинвестират.
Въпрос: Иначе казано, ако бъде направен път с европейски пари, след това общината да взема такси от шофьорите, а парите отново да влага в поддръжката му?
Отговор: Опростено казано - да. Примерно това е идеята на ТОЛ системата за републиканската пътна мрежа. Пътища в добро състояние са включени в нея и могат да генерират достатъчно ресурс, първо, за да бъдат поддържани и второ, за да се изграждат други пътища. Подобен механизъм може да бъде разработван и на общинско ниво. Никъде не е казано, че не може да има такива стъпки.
Въпрос: Как ще се процедира с дотациите в сферата на селското стопанство?
Отговор: Общата селскостопанска политика е една от най-старите в ЕС. Там интересите са много и за мен притеснително е, че макар първоначално да се залагаше на единни правила за всички фондове, в последния вариант на законодателния кохезионен пакет, се вижда, че отново еврофондът за земеделие е извън общата рамка. Това не позволява синергия. Има два риска - да останат "бели петна" - т.е. приоритети или нужди, които не получават финансиране или пък да припокриваме инвестиционни разходи - т.е. да се дават пари от два инструмента за едни и същи неща.
Въпрос: Тъй като за България един от големите проблеми е ВиК-секторът, ще има ли пари за неговото развитие и след 2020 г.?
Отговор: Като цяло този сектор е недофинансиран през последните 30 години. Влаганите средства не са позволили изграждане на нова инфраструктура, нито адекватна поддръжка на съществуващата. Има разработена стратегия с помощта на Световната банка за финансиране на сектора, предлагат се механизми как да стане това. Основното е подобряване на ефективността на самите оператори.
Въпрос: Как да бъде подобрена, като основното им занимание в момента е да запушват пробойни по старите тръби?
Отговор: Реално погледнато това е едно от основните им задължения - да поддържат системата в нормално функционално състояние. Но се има предвид това, че трябва да подобрят вътрешните оперативни процеси - както по отношение планирането на ремонтните дейности, за да не се стига до аварии, така и по отношение ефективното управление на средствата, с които разполагат. Третият елемент, който бих казала често се забравя, но започва да се осъзнава, е отношението към потребителите. Ние ставаме претенциозни като потребители и искаме качество, но, за съжаление, не винаги осъзнаваме, че качеството си има цена.
ВиК-операторите трябва да подобрят комуникацията си с хората, включително адекватно да съобщават инвестиционните си намерения, а не да информират само държавата и общините. Колкото повече яснота има какво прави операторът, толкова по-лесно потребителите ще разберат защо е нужно да е такава цена на водата.
Подобряване ефективността на операторите ще позволи да се генерира малко повече свободен ресурс, на базата на който те ще могат да вземат заеми, за да влагат в подобрения на мрежата. Всъщност, има цикличност - колкото са по-ефективни, толкова повече ще спестяват и ще имат възможност да инвестират.
Има предложение да се формира национален фонд, в който да се събира част от цената, която събират операторите. Той ще подкрепя тези, които поради особеностите на региона, в който оперират, изпитват затруднения. Не говорим за директно подпомагане на загуби, а за подкрепа да станат ефективни и да започнат да инвестират. Искам да подчертая, че и клиентите няма да плащат повече. Просто операторите с по-добри показатели ще помагат, няма да бъде за сметка на крайния потребител.
Когато говорим за устойчивост на инвестициите, трябва да се има предвид, че може би е необходимо и подпомагане на социално слабите граждани. Препоръките на СЗО са, че 50 литра на човек на ден са достатъчно количество. Това количество може да бъде поето от държавния бюджет за социално слабите. Но подпомагането трябва да отива директно в операторите, а не да се дава на ръка на клиентите. Какъвто и подход да се избере обаче, трябва да е ясно, че практиката да не се плаща вода и да не се спира кранчето на нарушителите трябва да бъде преустановена.
Що се отнася до европейското финансиране за ВиК отрасъла след 2020 г., със сигурност имаме очаквания да продължи. Нуждите вече са идентифицирани и това важи не само за България. Изискванията за качеството на водата стават все по-големи и това ще наложи ЕС отново да насочи средства за изпълнение на директивите, свързани с водите. За нашата страна е ясно, че трябва да инвестираме още в нови пречиствателни станции. Приоритет остава и осигуряването сигурността на водоподаването, което означава да се подменя мрежата, която често аварира и влошава качеството на услугата, да не коментираме разхищението на вода.
Въпрос: Ако се върнем към кохезионната политика на ЕС как се съчетава финансирането с обезлюдяването на регионите, което не е характерно само за България?
Отговор: Смисълът е точно да спре обезлюдяването, което ще става все по-голямо предизвикателство. Със сигурност е нужно да се мисли в посока осигуряване на адекватна инфраструктура. Вече има много професии, в които хората могат да работят дистанционно. Само че трябва да има интернет, добри пътища и социални услуги - човекът да е сигурен за образованието на децата си, да разчита на здравна помощ и някакви културни развлечения. Имайте предвид, че дори не е нужно да се мисли в посока за създаване на нови постоянни училища или здравни пунктове.
Ще ви дам пример, за да стане ясно какво имам предвид. В Мароко имат много големи номадски общности, които са в непрекъснато движение. Там учителят върви с общността и обучава децата, докато са на път. Не че ние имаме такъв проблем, давам го като пример, че трябва да мислим по-гъвкаво и да прилагаме нови модерни модели. По света вече има практики, в които за да се избегнат административни разходи, в по-малките населени места, са оставени само учителите, без администрация. Нещо като филиали на училища от големите градове. Лошото е, че много често ние мислим в стандартни форми, консервативно. А светът вече е такъв, че не ни позволява три години да мислим нещо, после пет години да го прилагаме, за да установим, че не работи. Този процес - измисляне, прилагане, оценка и ново измисляне, трябва да се съкрати.
Въпрос: Не трябва ли да се мисли и в посока съкращаване на администрацията - общини, кметства. Броят им в България не е ли много голям, като се има предвид, че голяма част от тях дори нямат нужния по закон брой население?
Отговор: Осъзнаването за предприемане такава стъпка трябва да дойде от местните общности. Самите общини трябва да осъзнаят, че с капацитета, който имат, не могат да изпълняват основните си функции. Това не може да стане силово, държавата да го наложи или да ги кара да се укрупнят. Местната власт и администрацията имат по-различни функции. Ако местната общност осъзнае, че не получава услуги по адекватен начин, тя ще реагира. Много по-трудно ще стане, ако се процедира с натиск от горе.
Въпрос: Като експерт кой вариант за новото райониране на страната определяте като най-добър?
Отговор: За мен районирането трябва да бъде съобразено с географско-икономическите дадености на страната. Окончателният вариант трябва да бъде съобщен на ЕК до края на тази година. Според мен най-подходящо е районите да са четири, на база географските области. Това е съобразено и с климатичните особености, и с икономическите и историческите дадености.
Не бива да се търси пълно съответствие на регионите по икономическото им развитие. Районирането, което МРРБ предлага, би дало адекватна възможност за планиране, да се мисли по-мащабно. Да, примерно, Северният район намалява като население, но правилното планиране може да преодолее поне част от проблемите. Например, жилищната политика е инструмент за регионално развитие. Ако се каже, че там ще се осигуряват жилища за млади семейства, това ще има ефект. Може да не тръгнат масово хората, но поне отчасти ще се реши проблемът с работна ръка. Затова е необходимо правилно определяне на целите и приоритетите на регионите, за да може след това целият инструментариум на държавата да се насочи към изпълнението им.
24часа
