Продължаваме да ви представяме играчи, обличали екипа на врачанския „Ботев“. Теодоси Мутафчийски е записал 77 мача в елита. Роденият през 1946 година централен защитник е стълб в отбраната на врачани няколко сезона.След казармата е призован в родния си клуб, но първи сведения, че играе в елита има от сезон 1967-1968 г., когато според Илия Панев - "Враца" и футболът", защитникът има 7 мача. Най-много участия записва през сезон1968-1969 има 29 пъти излиза на терена при максимум от 30 срещи за първенство и още няколко в турнирите за двете купи тогава на България и на Съветската армия. През сезон 1969-1970 бранителят има 21 мача, а в следващия - "бронзовия", е записал 6 срещи с екипа на врачани. През 1971-1972 изиграва цели 14 мача в отбраната на врачани.
Рубрика на Георги Александров
Теодоси Мутафчийски е юноша на местния "Ботев", но и по негово време било трудно за местните момчета да пробият сериозната конкуренция. Пък и често толерирали софиянчетата, които идвали с този или онзи треньор. Все пак е редно да припомня, че Теодоси е един от онези футболисти във врачанския тим, които печелят бронзовите медали. Онази славна гарнитура на старши-треньора Илия Панев включва: Цветан Тасев, Николай Пенков, Ангел Ценов, Любомир Коцев, Петър Каменов, Николай Джаров, Васил Петков, Теодоси Мутафчийски, Евлоги Йорданов, Кирил Райков, Евден Каменов, Николай Бакърджиев, Венелин Тошков, Цветан Патеров, Сашо Ангелов и Георги Каменов. Това са футболистите, които излизат на награждаването на националния стадион "Васил Левски".
Излизащият по онова време в. "Футбол" се опитва да обобщи какво представлява тази команда - "Интересен отбор е "Ботев" /Враца/. Просто чудак. На свой терен е негостоприемен домакин. Не го смущава нито титлата "шампион", нито "носител на купата", нито "временен водач", нито "състав, пълен със звезди". Не един специалист се е питал на какво се дължи това? Истината е само една. "Ботев" печели заслужено срещите си на свой терен чрез игра в типично свой стил, на която мъчно може да се устои... В състава са физически здрави състезатели, болшинството от тях с висок ръст. Те са крайно смели и решителни в действията си, с непреклонна воля и дух за победа. Прилагана тактика е изградена на базата на действителните физически и технически възможности на играчите..."
Пътят на юношата преминава през отбора на мина "Плакалница". Когато влиза в казармата, Теодоси служи в спортната рота на Смолян, където защитава екипа на местния "Родопа". Служил е с Христо Бонев и Паница Хаджийски. После се завръща във Враца и отново облича екипа на родния "Ботев", с когото печели бронзовите медали.
През 1974-1975 г. старши-треньора Илия Панев го освобождава от отбора. "Доси беше народен човек. Обичаше шегите, а Панев не обичаше някой да му разваля дисциплината. Така се стигна до освобождаването на Доси, Бакърджиев и още няколко души", спомня си Славка. Тя трябвало да последва мъжа си по футболните терени. Първоначално Мутафчийски отишъл на другия край на България в Бургас, тъй като бранителят получил предложение от местния "Черноморец". Дали им и апартамент в квартал "Меден рудник", но изкарали малко. Върнал се в родния край и облякъл екипа на "Миньор". После се отказал от топката и станал миньор.
Славка си спомня, че за приятелите си Теодоси бил незаменим другар. "Беше бохем и уважаваше всеки от приятелите си. Раздаваше се, защото беше страхотна душа. Невероятен, майтапчия беше и никога не сме имали скандали. Всичко го отнасяше с майтап", разказва Славка. Според нея след пенсионирането му като миньор Теодоси изпаднал в депресия, спрял да се среща с футболните си колеги, а средата в рудника не можела да замени емоциите по стадионите. Напълнял изведнъж заради липсата на тренировки и активни занимания.
В дома на Теодоси Мутафчийски и досега има кът, в който се пази бронзовия му медал и грамотата, с която удостоверява, че той е завършил на трето място с отбора на "Ботев" /Враца/. Синът му Васил, който е технически експерт в драматично-кукления театър, пази реликвите, за да тачи паметта на баща си.
"Продължаваме да поддържаме контакти с някои негови колеги. Беше голям приятел с Николай Джаров. Васил Петков също много го уважаваше, въпреки че беше от следващата вълна играчи, влезли след поколението на Доси. Мъжът ми много обичаше младите футболисти, на които подаваше ръка и им помагаше да си стъпят на краката. Евлоги Йорданов пък ни беше кръстник и с него много се уважавахме. Футболистите го обичаха, защото беше майтапчия, но не беше злобен. Беше душата на компанията и такива истории разказваше, че всички се превиваха от смях", казва още Славка. Тя признава, че следи мачовете на "Ботев" в Първа лига сега и се радва на успехите на отбора, но би искала повече местни момчета да има в отбора.
