На 20 ноември в Регионалния исторически музей – Враца беше представен историческият роман „Църна месечина“ на Кирил Пецев. Освен авторът, събитието уважиха народният представител Красимир Богданов, собственикът на издателство „Лексикон“ д-р Йордан Антов, собственикът на книжарница „Нова галерия“ Диана Дойнова, представители на ВМРО и на Македонското земляческо дружество във Враца, млади почитатели на българската книга. Водещ на литературната вечер беше историкът Мая Антова.
Кирил Пецев е роден в Петрич, но по-голямата част от живота си прекарва в Благоевдрад, като журналист, общественик и политик, член е на Съюзът на българските писатели. Той от малък слуша легендите за освободителните борби на македонските българи, за техните герои, предатели, убийци и жертви. Легенди за време, в което, когато някой дядо, баща, съпруг, син или брат излезе нощем и не се върне, на близките им да казват: "Месечината го изпи, онаа, църната...".
За смутните времена след края на Първата световна война и националните катастрофи, белязани с покруса и девалвация на националната идея говори Красимир Богданов.
Романът „Църна месечина“ е номиниран в Конкурса за исторически романи на 2017-та година. Но той не е само историческо четиво, защото пресъздава по един по-близък до аудиторията художествен начин, фактите за личности, събития, митове и конспирации, свързани с българи в Македония. В книгата е представена част от най-интересната и неизвестна история на ВМРО, която показва борбата в защита на българщината, но и противопоставянията и братоубийствата в Организацията през 20-те години на XX век. Тя разказва за личността на войводата Тодор Александров и неговите убийци, за Ванче Михайлов, петричкия войвода Алеко Паша, и Арсений Костенцев. Романът търси причините за особената психология на хората от този край, формирана още в Средновековието, под влиянието на богомилството, и в Новото врем, в борба за запазване на българското самосъзнание в условията на чужди национални и политически режими. Много от тези хора днес живеят в България, но пазят родовия спомен за онези чудни кътчета във Вардарска и Егейска Македония, някога люлка на българщината, от които са прокудени предците им.
След многото въпроси към автора, присъстващите се обединиха около мнението, че за въпреки политическите превратности, компромис с историята не бива да се прави. Македония е била и продължава да бъде българска земя.
