Продължаваме да ви представяме футболистите на врачанския „Ботев“ от близкото минало. Георги Каменов е една от живите му легенди, тъй като е отбелязал 150 гола в елита на българския футбол за 285 мача със зеления екип в „А“ група. Топреализаторът е на І място по попадения и на ІV позиция по изиграни срещи във вечната ранглиста на клуба. Играе 13 години на най-високо ниво само с екипа на врачани, 11 от тях в елита и 2 в „Б“ група. Започва през 1962 и окачва бутонките на пирона през 1975 г. По-късно е старши-треньор на врачани, стига и до поста председател на областния съвет на БФС във Враца. Безспорно мястото на Георги Каменов в настоящата поредица е в началото, защото той е от живите легенди на „Ботев“ /Враца/. Член е на УС на ПОФК „Ботев“.
Рубрика на Георги Александров
Големият нападател Георги Каменов и до днес твърди, че признанието на врачанския футбол се дължи на треньора Илия Панев, когото всички негови възпитаници наричат с ласкавото Старшията. „Този човек беше уникален. Той е един от най-добрите вратари за своето време.След това следва и завършва ВИФ, сега НСА, след което се посвещава на треньорската професия. Вкара отбора в „А“ група, спечели бронзовите медали в България, стана заслужил треньор и написа книга за историята на футбола във Враца. Никой преди него и никой в настоящия момент не е направил толкова много за „Ботев“, колкото Илия Панев“, признава Каменов. Затова се връща в годините назад и си спомня, че когато предложили него и Петър Каменов за почетни граждани, искал да се откаже, за да присъдят званието, макар и посмъртно на Старшията. Не се наложило, защото общинският съвет взел мъдро решение да им даде и на тримата признанието. И в днешно време футболният клуб не е отдал дължимото на своя славен треньор. Георги Каменов, който е в управителния съвет на „Ботев“, често напомнял на оперативното ръководство, че не е отдало дължимото на Старшията.
Георги Каменов е играл срещу едни от най-добрите централни защитници в България. „По мое време бранителите, които ме пазеха бяха: Димитър Пенев, Иван Вуцов, Добромир Жечев... все качествени играчи. Може би срещу Жечев ми е било най-тежко, защото той живееше в играта и се изключваше от околния свят. Хвърляше се здраво, а на моменти влизаше и на ръба на позволеното, дори грубичко. Но след мача всичко оставаше на терена, а в живота е и си остава страхотен човек. За Димитър Пенев не мога да кажа нищо лошо – той беше елегантен на терена и никога не е влизал остро. Много добър и възпитан играч на терена, който се отнасяше с разбиране към противниците, дори когато те са нарушили правилата“, спомня си Каменов, който в актива си е отбелязал и 4 гола на ЦСКА /като по този показател е един от водещите реализатори на врачани!/. „За Вуцов също мога да говоря само със суперлативи и уважение. По-късно през годините той стана мой шеф, когато станах председател на ОС на БФС във Враца, а той изпълнителен директор на футболния съюз. На сбирки казваше, че във Враца му е било много трудно, защото не е знаел кого да пази по-напред – мен ли, Драгомиров ли, или някой друг от „Ботев“, казва Каменов. И досега винаги му честити Ивановден, защото е запазил човешките отношения с него. Георги не крие, че има положително отношение към друг известен съперник – Виден Апостолов, легендата на „Ботев“ /Пловдив/, с когото станали семейни приятели и често си ходели на гости със съпругите... Дойде няколко дни след свой юбилей. Седнахме на вилата, вечеряхме. А след това извадих торта, на която пишеше на колко години е и това го изненада страхотно. Просълзи се, а съпругата му се разплака“, казва Каменов, който не крие, че уважава и цени приятелите.
Публиката във Враца е стимулът, който получавали играчите на „Ботев“ при излизането си от тунела. Събеседникът ми сравнява времето от сега и преди с театрална постановка – защото хилядите зрители по негово време сега са стотици. „Още с излизането на терена, нас ни подкрепяха с неистови викове: „Ботев“, „Ботев“, от които направо можеш да настръхнеш. Помня и до днес адреналинът, който получавахме още след излизането си от съблекалните. Това усещане няма да забравя никога! Нещо кипваше в мен и ми вдигаше тонуса, а адреналинът се покачваше високо,“ спомня си Каменов. И досега подкрепя „Ботев“ и гледа всеки домакински мач, дори сега, когато отборът играе на стадион „Огоста“. Легендата на „Ботев“ признава, че е изгледал само първото полувреме срещу „Лудогорец“, когато врачани паднаха с 1:4. Според него това бил най-слабия мач на отбора в елита. Но не дава съвети на спортно-техническото и оперативното ръководство на клуба.
Като бивш председател на областния съвет на БФС Каменов не е обнадежден за българския футбол. „Това, което се вижда, не радва много окото. В най-добрия български клуб – „Лудогорец“, играят по двама-трима българи, и то ако титулярите са наказани. Подобно е положението в „Левски“ и малко по-добро в ЦСКА, но тенденцията е такава – малко български футболисти играят сериозен футбол у нас. Футболът се комерсиализира и същото се случва в „Манчестър Сити“, „Ливърпул“, „Пари Сен Жермен“..., където местните футболисти са също малко“, разсъждава славният нападател. Според него шансът на „Ботев“ е да създава свои кадри в детско-юношеските отбори, но на този етап не вижда там да кипи сериозна работа. „Трябва много време и доста работа. На 1 000 потенциални кандидати се ражда един качествен футболист. Но за да излезе, нькой трябва да го отктрие, да го тренира, да го развие, а след това и да го наложи. Сега няма казарма, затова не се знае в каква посока ще тръгнат талантливите деца, които има в школите. Живея до автогарата във Враца, където между блоковете има една спортна площадка. Преди години на нея не можеше да израсте трева, защото непрекъснато играеха деца. Днес е обрасла с бурени... просто, защото няма деца, които искат да ритат“, тъжно допълва Георги Каменов.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
