На 23 и 24 октомври в София се проведе семинар от две части, организиран от АСКО (Асоциацията на специалистите по комуникации в общините), в който известен специалист по световното наследство на ЮНЕСКО от Виена сподели своя опит с представители от българските общини.
Статистиката и цифрите говорят... Виена е на първо място в топ 10 на най-добрите градове за живеене в света, според „The Economist Intelligence Unit". В същата челна десетка попада и Токио, който обаче е чак на осмо място...
Е, какво в крайна сметка прави Виена по-добра от всички останали, за да бъде официално обявена за най-добрия град за живеене в света?
Това бе въпросът, който зададе на семинара инж. Рудолф Цунке, който е специалист по световното наследство на ЮНЕСКО и връзки с обществеността.
Според него всичко опира до една опорна точка, а именно комуникация с гражданите. Вземането на съвместни решения свързани с развитието на града чрез провеждане на местни референдуми. Така наречените местни референдуми съществуват под няколко форми, за да бъдат в максимално улеснение на гражданите и да могат да достигнат до възможно най-голям брой от тях.
Една от общоприетите практики е да се отвори малък офис в местния квартал, в който работят социални работници които, общуват и анкетират гражданите. Друг вид проучване на мнението се извършва чрез online гласуване. Или също така вземане на участие в „Граждански съвет", където участниците в него са изтеглени с жребии.
Във Виена на всеки 2 години се правят проучвания от специализиран международен институт „The International Foundation for Electoral Systems (IFES)" за определяне на общественото мнение. Проучването или така наречения референдум се състой от 50 въпроса.
Един от често срещаните въпроси в такъв вид референдум е „Доволни ли сте от озеленяването във вашия квартал?" това е въпрос с отворен отговор в който всеки може да изрази своето мнение.
Въпросите в рамките на 20 години не се променят, за да се следи градацията т.е. дали има реално развитие по обсъжданите теми, какви са настроенията и нагласите на гражданите и отчитане на техните решения.
Това всъщност е процес изграден на доверие, което не бива да бъде подкопавано. Защото хората вярват, че техния глас има значение. И за да бъде оправдано това доверие е назначена контролна комисия, която зорко следи какво е развитието след подобен вид проучване и гласуване.
Според Цунке качеството на живот във Виена не се определя от един критерии, а от много странични фактори. Той също подчерта важността на общуването с гражданите. „Човек не бива да е само архитект или добър математик в своята област, а и да умее да общува с гражданите". Виенския модел за широко гражданско участие в управлението на общината би могъл да се използва и от общини, като нашата, макар и не разполагащи, нито с финансовия, нито с човешкия ресурс на Виена. Община Виена е ангажирала за тази дейност 110 души и е отделила бюджет в размер на 40 милиона евро
