Росен Дудушки е за втори мандат начело на Строителната камара във Враца. Той оглавява браншовата организация от 5 години. Собственик е и на „Строителна компания“, което го прави пръв сред равни, но не му дава привилегия, а по-скоро го задължава към останалите колеги.
Г-н Дудушки, с какво настроение посрещате Димитровден – професионалния празник на строителя?
За празника настроението ни винаги е приповдигнато, защото първо има много именици, а второ: традицията повелява, че това е краят на строителния сезон. В миналото на този ден всички строители са се завръщали при семействата си след активния сезон – от страната или в чужбина. Сега, благодарение на съвременните техники и начини на работа, строителният сезон не приключва на Димитровден. Всъщност край на строителния сезон в днешни дни не може да има. Но пък ние използваме своя празник, за да се съберем и да си пожелаем още по-добри резултати. В нашата гилдия си го имаме и като национален празник!
Какво сте предвидили?
Всяка година правим такова тържество. Ангажирани сме ние, управителите на строителни фирми, правим го съвместно и с дружеството на ветераните-строители. Събираме нашите хора и техните семейства. Тази година ще отбележим пак Димитровден – на патерица, седмица след 26 октомври, тъй като на самия ден всяка строителна фирма си е предвидила ведомствено тържество. Ще се съберем около 80 човека. Ще бъдем тук, във Враца.
А има ли работа за местните строители във Враца?
Знаете, че има Закон за обществените поръчки, които дават равен старт на всички фирми да кандидатстват. На търговете, които участваме, винаги има риск да спечелиш или да не спечелиш. Моето наблюдение като председател на Строителната камара е, че в настоящия момент нашите фирми са доста ангажирани – кой с проекти, кой с общински или държавни обекти, но има работа. Тази година като цяло фирмите не могат да се оплачат от липсата на работа!
С ваше съдействие се работи новаторски по дуалната форма на обуение, която дава възможност на учениците да се обучават на занаят и да работят, среще което получават пари. Докъде стигнахте?
Ние се намираме в началото, макар че Враца е първият български град, в който се реализира дуалното обичение в строителния бранш. С колегите ми и като областно представителство на Строителната камара активно участваме, даваме възможност на деца да работят при нас, като през този период ги обучаваме. За ралзика от други градове в България, където дуалното обучение се развива и финансира, благодарение на програмата „Домино“, при нас финансирането е от самите нас, от нашите строителни фирми.
Ние, строителните фирми във Враца обаче, подадохме ръка на тази идея и ще плащаме, за да може децата хем да се учат, хем да получават пари за това. Правим го, независимо от това кой в какво положение е и какви са му обектите, приходите и работата през годината, за което искам да благодаря на всички свои колеги. Това, че не разчитаме на външно финансиране, има и своите положителни, и отрицателни страни.
Минусът е в това, че ние все още прохождаме в тази инициатива. Имаме нужда от съвети и от подкрепа. Коментирали сме своите идеи с областни управител Малина Николова, от която срещаме 100% съдействие. Нашата цел е да привлечем вниманието на децата, които да дойдат в съответната професионална гимназия, за да се обучават на строителство. Имаме пълно разбиране и от страна на Община Враца. Далече сме от мисълта, че обучението ще ни докара нови приходи, но сме наясно, че все някое от обучените от нас деца ще останат да работят в родния си град.
За да има успех в строителния бранш, дуалното обучение се нуждае и от промени в нормативната база. При нас се работи навън, понякога температурите не са толкова приятни – лятото е топло, през зимата – студено, което прави трудът в нашия бранш по-малко привлекателен. Затова по-трудно набираме деца за обучение. Пък и не можем да возим тези деца извън града за практика. А когато нямаме обекти във Враца, нямаме къде да им дадем възможност за практика. Но това са дребни трудности, за които очакваме помощ от институциите.
Целта ни е да върнем престижа на професията „строител“! Затова всички трудности ни мотивират още повече.
Вие сте пръв сред равни. Какво ще пожелаете на своите колеги за професионалния празник?
Благодаря на колегите си. Надявам се да съм оправдал доверието им, когато са ме избрали за свой председател. На всички мои работници и колеги, на техните семейства, на доставчици и проектанти, на строителни техници и експерти, на техните семейства – здраве, много щастие и да имат все по-добри години!
