Продължаваме да ви представяме футболисти, обличали екипа на врачанския „Ботев“ в традиционната ни страница. Този път ще разкажем за Васил Петков, икономистът по образование, който е оставил дири в няколко родни клуба. За „Ботев“ Петков има 118 мача и е отбелязал 2 гола. Приличен е активът му и за „Академик“ /Свищов/, с когото играе в „А“ и „Б“ група. Биографията му е доста интересна, а животът го е изправял пред какво ли не – от пост в данъчното до администратор във Врачанския затвор. В настоящия момент Петков живее в Палма де Майорка, където помага да децата си да отглеждат своите деца. Роден е на 7 януари 1948 г. в село Алтимир.
Георги Александров
Освен за врачани, Васил Петков е играл и е сред легендите на свищовския „Академик“. Пристигнал в крайдунавския град покрай следването си в Стопанската академия и благодарение на съотборника си Джаров. Бързо печели доверието на играчи и треньори и му дават капитанската лента, а играе рамо до рамо с Пепи Станков от Видин, с топреализатор като Петко Петков от Стара Загора, който е първият българин с трансфер зад граница, Курбанов, Фиданов, Цури Каменов, Пламен Вълков, Дочето Босилков...
„Три години след пристигането ми в Свищов влязохме в „А“ група. Успяхме да се задържим една година, но след това изпаднахме – трудно беше за отбор от малък град да играе с най-добрите“, спомня си Петков, за когото изваждането на „Академик“ от майсторската група било несправедливо.
„Завръщането ми в „Ботев“ стана след решение, взето след среща на панаира. Видя ме Мишев и ми каза – идвай. Завърнах се. Изкарах 2-3 сезона, но в един мач си вкарах автогол и треньорът реши, че не се нуждае повече от мен. Тогава реших да спра с футбола, но Жечев поиска да помогна на отбора в мач за купата на Съветската армия в Габрово“, казва Петков, който се отзовал. Но все пак престоят му в „Ботев“ приключил през 1980 г.
Събеседникът ми е интересен човек – икономист, който е работил и в данъчното, и в затвора. През последните години обаче животът го отвежда в Палма де Майорка, където е в помощ на децата си. Смее се на максимата, че който е работил в данъчното може да влезе в затвора, но обратно – е много трудно да се случи.
„Изкарах една година в данъчното, но после ми предложиха работа в администрацията на затвора, където изкарах 20-ина години – първо социален работник, после началник на служба ТРЗ, където имаше доста сериозна икономика. Работеха над 700 затворници – в Керамичната фабрика, земеделското стопанство, голям свинекомплекс“, спомня си добрите години на мястото за лишаване от свобода Петков.
Последните 10-11 години живее в Испания. Дъщеря му и зет му са в Палма де Майорка, които имали нужда от помощ. Жена му, която работила като главен счетоводител на ДЗИ, първа заминала за Испания. След това по пътя на фамилията тръгнал и Васил. Присъствието му станало наложително, когато се родили внучета-близнаци. Освен тях има и горяма внучка, която следва в Англия. Признава, че е щастлив човек, но му липсва Враца и България. Затова си идва всяко лято, както и когато носталгията стане най-силна. Но бързо се завръща при фамилията, която живее щастливо в Испания.
