Речта на еврокомисаря по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел на днешната конференция в рамките на инициативата на "24 часа" и Vivacom "Образование 4.0", чийто патрон е тя.
В центъра на всичко - начина, по който живеем, учим, работим, са дигиталните умения. Когато говорим за дигитални умения, няма как да не стигнем много бързо до това, което в. “24 часа” идентифицира като триъгълник - ученици, учители, родители. Целта на дискусията е да се изведат напред конкретни мерки, които да доведат до подобряване на цялостната система. Тъй като за първи път се случва учители, ученици и родители да бъдат обединени около тази идея, тази успешна инициатива ще бъде пренесена като добра практика на европейско ниво. Затова смятам през декември, когато събирам отново националните коалиции, европейската комисия за цифрови умения, заедно с нашите дигитални шампиони - тук е един от най-активните в Европа, г-жа Гергана Паси, да предложим това да бъде направено и в другите страни в ЕС.
Защото предизвикателството цифрови умения е голямо на ниво ЕС. Има 80 милиона европееца, които никога не са използвали интернет, само 43% от европейските граждани - 169 милиона европееца, имат основни цифрови умения. Затова инвестицията в цифровите умения е най-важна. Всички знаем, че инвестицията в образованието е инвестиция в дългосрочен план. Ефектите от цифровизацията може би ще бъдат напълно видими след няколко години. Те със сигурност ще бъдат видими, когато могат да бъдат анализирани в по-нататъшното обучение или кариерите на учениците. Но още отсега бих искала да ви уверя, че с цифровизирането на образованието чрез използването на новите възможности, които технологиите развиват, вие, учителите, променяте живота на днешните деца към по-добро. Вие им давате още един хоризонт за успешна реализация. Вашата отговорност в това начинание наистина е голяма, затова се възхищавам на отдадеността ви, на търпението ви, на желанието ви самите вие, чрез обучението в новостите, да го предавате и на учениците.
Няколко важни елемента, по които ще трябва да продължим да работим. Няма как, когато говорим за цифрово образование, да не продължаваме да градим инфраструктура. Затова е важно да търсим средства, отговарящи на потребностите за техника, тъй като всички знаем как новостите в технологиите се случват всеки ден и ние не трябва да изоставаме от тях. Какво означава да имаме цифров клас? Означава да имаме добра техника, в идеалния случай широколентов достъп до интернет във всички класни стаи. Това означава да има добро оборудване в информационни и комуникационни технологии. Да има учители, които работят уверено с тези технологии, и не на последно място да може да се използва повторно образователният ресурс, със свободен достъп. Искам наистина това да е един от акцентите - все повече и повече да говорим за свободен достъп и свободно движение на данни.
Разбира се, оборудването и свързаността не са достатъчни. Има нещо, което за мен е още по-важно, а именно човешкият фактор. Това е аспектът, който според мен има нужда да става по-видим, да му се дава ценност, да му се дава стойност, и той да бъде оценяван по достойнство. Вниманието към учителите и тяхната подготовка е от изключително значение. Изключително важно е учителите, които имат такова ниво, в което владеят информационните технологии. Това е едно от предизвикателствата. Има няколко добри инициативи в тази посока. Проектът, който стартирахме с г-жа Паси с гугъл - за дигиталните посланици учители, си заслужава да бъде продължен и да стигне до всяка област в България. Могат да бъдат повдигнати и други въпроси - за кои предмети от учебната програма е възможна употребата на интегрирани цифрови образователни платформи? Те са възможни за всички предмети, но има специфични условия и въпроси - къде можем да очакваме най-високата добавена стойност, можем ли бързо да стартираме с малки пилотни проекти, за да се докаже ефективността от употребата на дадено приложение, и след това да го разширим?
Тук моята първа мисъл е следната: цифровото съдържание трябва да подкрепя педагогиката, а не обратното - не педагогът да служи на технологиите, а те на него, и съответно на учениците.
Втората ми мисъл е свързана с възрастта - колко рано трябва да започва цифровото обучение. Опитът показва, че добрата цифрова стратегия включва обучение на основни цифрови способности на ниво начално училище, че дори и по-рано. Добре е да се започва по-рано. Нека не се плашим от това - нашите деца са се сблъсквали със смартфони, с лаптопи, с широка гама от цифрови устройства още от ранна възраст. И училищата отдавна не отдават дължимото на тази действителност. Но предизвикателството всеки път е как да приспособим нивото на образование към дадената възраст. Ключови думи като увлекателност, ангажираност, работа на проектна основа, съответствие на реалността, са думи, които показват в каква посока трябва да се работи. Днешните деца са родени с телефон или таблет в ръка. Затова трябва да не се спираме само до констатацията. Да, част от тях инстинктивно могат да работят с технологично устройство, но истината е, че не трябва да превръщаме децата просто в цифрови потребители. Да пращаш съобщение по уотс ап или да играеш не е равнозначно на това да имаш цифрови умения. Затова искам да го подчертая - нуждаем се от добре изградено и добре премислено цифрово образование, с програма, която да адаптира цифровите умения спрямо възрастта, за да позволи критичното мислене, социалното отношение, иновативността и креативността - това, което нито машините, нито технологиите някога ще ни заместят.
Третата ми мисъл е, че имаме много да учим един от друг. Ако гледаме опита на страни със сравним брой население като Австрия или с по-малък като Ирландия, виждаме интересен елемент, който включва така наречените експертни училища с утвърден опит в специфична цифрова практика. Те тренират партньорски училища как успешно да приложат дадена стратегия. Училищата са свободни да избират своите партньори и често се насочват към различен вид училища или учебни степени. Тази стратегия има много добри резултати и можем да споделим и по-нататък информация на тези, които се интересуват. Най-вече трябва да се има предвид важността на човешкия фактор.
И накрая още една мисъл, свързана с ролята на изчисленията в облак. Тези изчисления, предлагани от по-големите фирми, все повече се използват в образованието и понякога заместват официално системи за управление на обучението. Тук обаче трябва да бъдем и бдителни, защото това на първо време може да доведе до някакво намаляване на разходите и по-голяма административна ефективност, но може да имаме повече предизвикателства, свързани с неприкосновеността и собствеността на данните. Дългосрочен проблем е намаляването на способността на училищата да координират данни и инструменти с други училища. Зависимостта от
Зависимостта от даден доставчик също трябва да бъде взета предвид, особено в по-дългосрочен план, а сега вече имаме и ново задължение - преносимост и свободно движение на личните и нелични данни на ниво ЕС.
България допринася изключително положително. Няма как да не поздравя министър Вълчев и неговия екип, защото на ниво ЕС те се отличават с конкретни стъпки в тази посока.
В ЕК имаме ключова инициатива - Европейска седмица на програмирането. Тази година между 6 и 21 октомври в цяла Европа доброволци показват как наистина да не бъдем просто потребители, а създатели на съдържание. Моята гордост е, че тази година на 15 октомври в Брюксел ще имаме и българските участници - отбори победители или индивидуални лауреати на награди, както и напреднали ученици. Имаме много ясна амбиция - до 2020 г. да включим 50% от всички училища в цяла Европа, така че много ще се радвам, ако вие, учителите, позволите вашето училище да бъде сред цитираните добри практики и след това България много бързо да надмине дори тези 50%. Няма как да не засегна въпроса с жените и младите момичета в информационните и комуникационни технологии. Вече имаме много ясни данни, които показват, че младите момичета се интересуват също толкова, колкото момчетата в ранна възраст, но след това от 1000 завършващи висше образование само 24 са жени и само 6 от тях правят кариера в тази област. Някъде се къса връзката. И тук мисля, че ролята на учителите може да бъде ключова.
И накрая няма как да не спомена, специално за учителите, че октомври е месецът на киберсигурността в цяла Европа. Ние поставяме началото на инициатива за общоевропейско обучение по киберсигурност. В следващите дни ще има на разположение моб за всички учители в цяла Европа по отношение на киберсигурността. Много важно е нашите млади хора да знаят, че в интернет наистина има място, което позволява да се чувстват по-защитени и съответно да им дават възможност за повече развитие и повече перспектива.
България е сред най-активните и това се забелязва в Брюксел, така че можем само да окуражаваме тези инициативи. Това е посоката. Мога само да благодаря за това, което правите и да изразя още веднъж цялостната си подкрепа за дейности и инициативи, колкото и понякога да изглеждат смели и не толкова централни да ни се струват. Всичко, което подкрепя младите по пътя им към цифровото бъдеще на Европа е инвестиция, която се връща многократно за всички нас - като общество и като икономика. Днешното обсъждане е още една стъпка напред към подобряване качеството на българското образование и към това Европа в своето цифрово бъдеще да има това, което дава най-високата добавена стойност - граждани с критично мислене и с възможност за информиран избор и с умение за това да превръщат новите технологии в позиции, да минимизират рисковете. Огромно благодаря!
24часа
