Продължаваме да ви представяме футболисти, обличали екипа на врачанския „Ботев“ в традиционната ни страница. Този път ще разкажем за Васил Петков, икономистът по образование, който е оставил дири в няколко родни клуба. За „Ботев“ Петков има 118 мача и е отбелязал 2 гола. Приличен е активът му и за „Академик“ /Свищов/, с когото играе в „А“ и „Б“ група. Биографията му е доста интересна, а животът го е изправял пред какво ли не – от пост в данъчното до администратор във Врачанския затвор. В настоящия момент Петков живее в Палма де Майорка, където помага на децата си да отглеждат своите деца. Роден е на 7 януари 1948 г. в село Алтимир.
Васил Петков е завършил основното си образование в родното село Алтимир, след това идва във Враца и учи 4 години в Механотехникума. Харесват го в „Ботев“, след като го виждат какво може в ученическия отбор на училището. Качествата му съзира Янко Гелов, доказан откривател на таланти, който по това време е и нещо като селекционер в детско-юношеската школа.
„Живеех на квартира през улицата срещу Механотехникума. Щом тупне топката, излизам и започваме да играем. Повика ме мой съученик Тошко Германеца и така се започна. Хареса ме Янко Гелов и така преминах в „Ботев“, разказва Петков.
Започва да играе за врачани от 1966 г., малко след като са влезли в елита, и продължава до 1969 г., когато влиза в казармата. Служи във Велико Търново. Връща се след като отбива дълга си към родината. Но не спира с футбола, защото играе във военния отбор във Велико Търново, редовно правят контроли с Горна Оряховица, Трявна /които по това време влизат в „Б“ група/. Харесали го в Трявна и го поканили, но се върнал във Враца.
„Димитър Мишев, който беше ръководител на дружеството, реши да „ме пробва“ и така ме остави в „Ботев“, спомня си събеседникът ми.
Той е част от селекцията, спечелила бронзовите медали през сезон 1970-1971 г. „Треньорът Илия Панев ме използваше изключително и само за мачовете навън. Почти всичките ми срещи през този сезон са при гостуванията. Такава беше тактиката, а и аз играех, за да преча на противниковите плеймейкъри да връзват играта на отборите си“, спомня си Петков. Казва, че на него му давали да пази най-добрите: Димитър Якимов в ЦСКА, Христо Бонев в „Локомотив“ /Пловдив/, Величков в „Славия“.
„Веднъж играхме срещу „Дунав“ /Русе/ и ме пратиха да пазя Шамси Сюлейманов, техният конструктор на играта. За сравнение, той е нещо като Кирил Райков за „Ботев“. Започна мача и аз съм плътно до него. Той иде до тъча, аз го следвам като куче-пазач. Вика ми по едно време: „Момче, защо не ме оставиш?“ В един момент топката беше далече от центъра, където сме ние с него. Той хукна, а аз – по него. Спря се и аз спрях... Накара ме да се се надсмея сам над себе си“, казва още Петков.
Васил Петков е истинският ангел-хранител на Сашо Ангелов. Не иска да парадира с това, но е причината големият голаджия да дойде в „Ботев“, а след това да го приемат и в „Етър“. Освен че са от едно и също село – Алтимир, двамата често се засичат по отборите, а Петков често го прибира при себе си, за да даде път на големия талант, по когото и досега въздишат привържениците с побелели коси и във Враца, и във Велико Търново.
„Никой не знаеше за него. Той беше повторил класа си в училището в село и беше отишъл да учи в Оряхово, защото щом си повторил класа в Алтимир, нямаш шанс да изкараш във Враца. В отбора ни в Механотехникума се освободи място, тъй като нападателят ни се отказа и го препоръчах на Янко Гелов, който с окото си на специалист прецени, че Сашо е талант, от който има нужда в „Ботев“. После и в казармата му помогнах, тъй като беше в Самоков в Строителни войски, а във Велико Търново търсеха нападател. Успяха след моя препоръка да го уредят, а и Сашо беше пропищял от копаенето на погреби. Така той заигра първо във военния отбор, а после и за новака в елита „Етър“, с когото направи фурор и вкара в 10 мача“, спомня си Васил Петков. И досега обаче не иска да парадира със своя принос.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
