Да се пише за най-достойните личности е лесно и трудно. Трудно е, защото думите са недостатъчни да назоват дългия низ от дела, извършени в името на човешкото щастие, и лесно, когато този техен живот наричаме просто “борба“. Всеотдайна и смела борба бе животът на Петко Христов Канчев, гордостта на с. Алтимир и една от достойните личности на народа ни. Роден е в началото на миналия XX век на 13 октомври, 1908 г., когато Родината ни се стягала да понесе на плещите си значими исторически събития.
Расъл в средата на средно селско семейства, той от малък се опива от горчилката на оскъдния селски хляб. Бедно парцаливо детство, но в душата на малкия Петко кълнят смели мечти, подхранвани от прогресивните възгледи на неговото семейство. Две сестри и двама братя са тичали безгрижни подир стадото, но само в Петковата торбичица е кротувала книжка. Любознателният малчуган е отприщвал мечтите си, когато е отварял страниците на книгата и преброждал далечни мечтани светове.
След завършване на основното си образование в родното Алтимир, Петко Канчев продължава учението си в Оряхово, а след това в педагогическото училище в Лом. Юношеските години са наситени с революционните копнежи на РМС /Работнически младежки съюз/. Зреещата революционна мисъл в душата на Канчев ляга и в сърцата на другарите му, той буди и насърчава неукрепналите. РМС има в неговото лице един от пламенните си просветни и организационни дейци. След като завършва педагогическото училище, Петко Канчев става учител в родното си село. Нисичък, с къдрава кестенява коса и светли засмени очи, такъв го помнят дълги години неговите ученици. Учителските му години отприщват бента на неговата духовна енергия.
Даскал Канчев е навсякъде, където е нужен организатор. Той е в читалището, за да организира и участвува в поставянето на театрални пиеси с революционна тематика. От читалищната библиотека търси прогресивната литература, която проповядва сред младите хора, чете доклади, изнася лекции и винаги е воден и вдъхновяван от идеите на своите учители-марксисти. Твърдо убеденият млад марксист е приет за член на БРП /Българска работническа партия/ през 1930 г. Но полицията следи зорко неговия бурен живот. Заради ярката му политическа дейност П. Канчев е уволнен завинаги от учителската професия през 1934г., но твърдо следва знака на своята революционна съдба. Още в края на 1931 г. сред учителската колегия в Алтимир се изгражда група на учителската профопозция със секретар П. Канчев. По примера на алтимирските учители такива групи се изграждат и в съседните села. Редят се години на усилена партийна работа. През есента на 1932 г. по инициатива на Алтимирската профопозиция се провежда нелегална учителска конференция с ръководител и докладчик П. Канчев. През месец ноември следва нова конференция - този път е в дома на пламенния учителски ръководител. Малката селска къщица едва е побирала учителите от селата Алтимир, Липница, Бутан и Крушовица.
Канчев разяснява, определя състава и работата в групите, това отбелязва и в- к „Учителска борба“ от дек.,1932 г. Не гасне огънят на революционния кипеж въпреки финансовите затруднения в страната през 1933 г. Ниски заплати, скъп хляб, високи наеми, а условията за работа са тежки- непригодени помещения, слети класове с по 40-50 ученика и само един учител. А министърът на просветата - национал-либералът Атанас Бояджиев премества, съкращава и уволнява без причина учителите-бунтари. При тези трудни условия продължава борбата на учителската профопозиция. На 5 февруари 1933 г. се провежда районна конференция в с.Галово с докладчик П. Канчев. През пролетта и лятото на същата година- още две районни конференции в с. Бутан. През ноември, на отчетно-изборно събрание на околийското учителско дружество /БУС/ П. Канчев е избран в състава на неговото ръководство. На 21 януари 1934 г. на събрание на учителите от Ставерския район П. Канчев предлага остра резолюция против новия законопроект на просветата и чл.70 - против готвещата се война срещу СССР. Резолюцията е подписана от 25 учители. Министерството на просветата организира анкета и установява, че ръководителят на събранието е П. Канчев, че самият той е председател на околийското учителско дружество и е предложил гласуваната резолюция…Следва уволнението му по чл.70 от закона за народната просвета. След изгонването му завинаги от училището Алтимир настръхва. Неговите колеги отказват да влязат в часовете, учениците от неговия випуск 1924 г. стачкуват, цяла седмица не идват на училище, протестирайки срещу уволнението на любимия учител. Но той не проси милост… П. Канчев се отдава изцяло на партийна работа. През есента на 1935 г. вече е член на Районния комитет на БКП и негов секретар. В началото на 1937 г. той е заловен от полицията и съден по чл.6 от закона за защита на държавата. По спомените на неговата дъщеря Детелина Канчева- Георгиева „… съдът е бил показен и се е провел в салона на училището за назидание. Съселяните му, известени от селския глашатай, били длъжни да присъстват“. Осъждат го на 5 години лишаване от свобода. След излизане от затвора, по решение на ОК на БКП в Червен бряг, Алтимир отново става седалище на РК на БКП със секретар П. Канчев. Този комитет организира политическата работа сред населението на селата Алтимир, Добролево, Сираково, Рогозен, Малорад, Бързина Ботево, Софрониево, Крушовица, Галиче, Монастирище, Хайредин, Бутан, Гложене, Крива бара, Долна гноеница, Хърлец и Козлодуй.
През май, 1940 г. е изграден Окр. комитет на БКП в Бяла Слатина със секретар П. Канчев, който ръководи партийните организации в Белослатинска и Оряховска околии. Неуморимият партиен функционер е в своята стихия, като истински апостол той е навсякъде. Въпреки успешно проведената Соболева акция за ненападение на Съветския Съюз, монархофашисткото правителство на Богдан Филов присъединява страната ни към фашистка Германия на 1март,1941 г. Напразни са усилията на партията и на РМС да се изтеглят германските окупатори от нашата страна. На 22 юни 1941 г. Хитлер нахлува в Съветската страна. Решението на ЦК на БКП е „въоръжена борба против окупатора и неговите агенти в страната.“ Заедно с това трябва да се опазят от арести дейните партийни и ремсови кадри. От юли до септември 1941 г. са арестувани и интернирани много от членовете на ОК на БКП. Сред тях отново е Канчев, който е интерниран в Еникьой. Освободен е на 12 февруари 1944 година. По решение на партията отива в партизанския отряд „Гаврил Генов“ и отново е в състава на ОК на БКП. Партизанското движение се разгаря като мощна вълна. На паметната дата 9 септември, 1944 г. Петко Канчев взема активно участие в завземането на властта и нейното укрепване. След 9 септември пак е в редиците на водачите. Работи като секретар на ОК на БКП въвВраца, след това е преместен на работа в ЦК на БКП като заместник завеждащ отдел, бил е заместник-министър, член на Централната ревизионна комисия на БКП, народен представител. Повече от 40 години служи вярно на своя народ. Години пълни с дела и апостолска преданост на едно свято и благородно дело - свобода и човешка справедливост.
Днес алтимирчани се гордеят с делата на своя достоен син и с болка си спомнят за промишленото предприятие „Петко Канчев“, което хранеше стотици семейства преди годините на демократичния преход. Вървим и днес по неговата улица, макар и все още неасфалтирана, скланяме глави на признателност пред каменния му лик на паметника сред селото. Неговият живот ще напомня, ще буди съвестите на всяко ново поколение и ще вдъхновява със силата на духа, на готовността и саможертвата на истинския българин. Вярвам, че ще има кой да преоткрива и оценява смисъла на неговата обреченост в името на род и Родина. Нали от това зависи дали ще я има България!...
АВТОР: Павлина Иванова, с. Алтимир
