Продължаваме да ви представяме славните футболисти на врачанския Ботев. Този път дойде ред на един от най-харесваните от публиката биткаджии от славната генерация от 80-те и 90-те години на миналия век Юлиян Емилов-Яшко. Роден е на 18 март 1961 г. и прави първите си стъпки в играта в Бяла Слатина, но стига до висините, благодарение на всеотдайната си игра в средата на терена. Той е част от „Зелената гвардия“, в която влизат играчи с над 150 мача в елита с Ботев. Яшко е обличал 188 пъти екипа на врачани, успял е и да се разпише 13 пъти, макар че неговата работа основна е била да пречи на противника да бележи. Той е част от генерацията, на която малко не достига да вземе бронзовите медали през 1985 г. и повтори успеха от сезон 1970-1971 г.
Юлиян Емилов-Яшко твърди, че гледал в първите мачове да покаже кой е и с твърди влизания да наплаши онези, които пазел. Така му имали страха и се пазели, а за него било по-лесно да ги неутрализира. Така се справил със звездата на националния ни тим Пламен Гетов, който преди заминаването за световното първенство през 1986 в Мексико имал нещастието да излезе срещу Яшко в мач между Ботев и плевенския Спартак. Наложило се Емилов да стъпи по-здраво, за да убеди Маестрото в намеренията си, а в резултат на това Гетов бил „изваден от играта“.
Яшко се връща и по-назад във времето, когато играел футбол в махалата. По време на градското първенство в Бяла Слатина тимът му биел наред, а той даже и бележел голове. Викали му Марио Кемпес, тъй като бил с дълга коса и приличал на звездата на Аржентина от световното първенство през 1978 г. В един от мачовете отборът му сгазил фирмения тим на белослатинския завод „Гарант“ и Емилов бързо станал част от местния Чавдар. Но нямал много „късмет“ да играе в селските групи, тъй като го взели в Ботев. Но и досега помни мач в село Бреница, когато някой го изритал зверски отзад, а Яшко нокаутирал грубияна и не дочакал да бъде изгонен, а сам излязъл от терена.
Той и досега съжалява, че не е могъл да продължи кариерата си – в по-голям български клуб или в чужбина. Но в такива времена се бил родил. „Когато треньор в Ботев беше Христо Младенов, той опита да ме изтегли в Славия. Но тогавашния шеф на врачанския клуб Димитър Мишев не ме пусна. А по мое време да излезеш зад граница беше невъзможно. Започнаха да пускат нашите играчи по-късно и чак, когато навършат 28 г.“, спомня си Емилов.
„Христо Младенов дойде за треньор в Ботев, но нещата не му се случиха, а ние започнахме да падаме и той напусна. Отиде в Славия и се върна след 2-3 седмици с една кола – готов да ме кара в Славия. Отидох в София, тренирах известно време и отидохме в БФС, за да опита да разтрогне договора ми. Казаха, че само Мишев може да го направи, защото имах още 1 г. да изкарам във Враца. Отидохме с Младенов при Мишев, но той не ме пусна. Така се разминах със Славия, а можеше и по-нагоре да стигна“, връща се към спомените си Яшко.
Юлиян Емилов има и други спомени. И досега е запазил приятелството си с големия съперник Божидар Искренов. Нападателят на Левски, наричан от феновете „Радостта на народа“, но и „Гибона“, често му е гостувал, сядали са на маса, на разпивка, но на терена Яшко бил безмилостен към него. „Казвал съм му на Гибона – извън терена сме приятели, но вътре – не. Влизам здраво и всеки си гледа неговия интерес. Помня веднъж дойдоха за мач във Враца, беше веднага след световното първенство в Мексико през 1986 г., и той ме помоли да го заведа някъде да пие кафе. Скрих го в едно заведение, където барманката ми беше позната. Помолих да ни пусне в едно тайно сепаре. Уж щеше да пие кафе, а Гибона си поръча уиски. После обърна още едно голямо. Питам го: „Няма ли да ти пречи?“, а той вика, че и пиян ще ни бие. Така и стана и точно Искренов беше в основата на успеха им. Не му се отрази, че изпуши и няколко цигари“, спомня си Яшко.
Няколко мача по-късно програмата изпраща врачани в София срещу ЦСКА, я Емилов трябва да пази Христо Стоичков. „Мачът почва и той ме бъзика. Вика ми „Кво, бе?“. Отговорих му, че ще го пазя да не вкара гол. И му обещах, ако отбележи, да се съблека чисто гол, за да ме види публиката... Е, опазих го и не вкара, та не се наложи да се събличам. Завършихме наравно тогава“, спомня си Яшко, който и досега поддържа добри отношения с Камата. Често се чува с Гибона, както и с някои от колегите си от Ботев: Емил Маринов, Бойков Краев, Валентин Станчев...
Във Враца го кръстили Яшко. Рожденото му име е Яшар Еминов, но след политическите събития от 1985 г. вече е Юлиян Емилов-Яшко. Не съжалява, че се е прекръстил и не е желал никога да връща старото си име. Може би защото в прозвището му се съдържа рожденото му име, а и като футболист на Ботев вече бил добил слава като Юлиян Емилов.
