Юлиян Емилов-Яшко е бил човекът, който често е пазил Христо Стоичков да не бележи във вратата на врачани. Той помни мачовете срещу Камата, с когото и досега поддържа добри отношения.
Има ли някой интересен случай от вашето съперничество със Стоичков?
През 1986 г. изиграхме един мач в София. Срещата започва, а той ме бъзика. Вика ми: „Какво ще правиш Яшко? Тежко ти...“ А аз му казах, че са ме пуснали, за да му преча да ни вкара. И му обещах, ако отбележи, да се съблека чисто гол, за да ме види публиката... Е, опазих го и не вкара, та не се наложи да се събличам. Завършихме наравно тогава.
Един от първите ти мачове за Ботев е срещу ЦСКА, когато си пазил Спас Джевизов, нали?
Дебютирах за Ботев като резерва срещу Миньор в Перник, където бихме с 3:1. Емил Василев и Сашо Ангелов два пъти вкараха за победата. След мача старши треньорът Добромир Жечев ми каза, че ако продължавам да играя толкова силно, ще стана титуляр. А след седмица иде мач с ЦСКА. Събра ни той на лагер на „Хъшовете“ и вечерта преди двубоя ме обявява в състава. Леле, майко мила! Трябва да пазя Спас Джевизов... Вечерта преди мача сме си легнали в една стая с невероятния футболист на Ботев Сашо Ангелов. Аз пъшкам, въртя се в леглото. Викам му, че ще ида да кажа на треньора, че не ми е добре, а той едва ме удържа. Наистина ме присви коремът, като разбрах, че ще изляза срещу онези, които до вчера съм гледал по телевизията! Няма да забравя, че съотборниците ми винаги са ме подкрепяли – още първият път, когато с въшкарника влязох в съблекалнята, докато не си тръгнах. Имах щастието да играя с велики футболисти.
