Заплатите в НИМХ са по-високи, отколкото в останалите институти в Академията, а не както твърдят от института. Това заяви проф. Бойко Георгиев, който е член на Общото събрание на БАН.
Средната заплата към ноември 2017 г. при професорите в метеорологичната служба била 928 лв. при 849 лв. за останалите институти. Доцентите в НИМХ пък получавали 751 лв., а доцентите в БАН 700 лв. Освен това бюджетната субсидия на Института по метеорология и хидрология през настоящата година била с малко над 1 млн. лв. повече. За сравнение през 2018 г. те разполагали с 8 791 144 лева, докато през 2017 г. им били отпуснати 7 745 391 лева.
Тази година всички институти получили увеличение от януари месец, обясни проф. Бойко Георгиев. Той добави още, че единствено досегашният шеф на НИМХ проф. Христомир Брънзов отпуснал увеличенията на своите подчинени по-късно – в средата на годината. По думите на представителите на ОС на БАН не било истина и че не се отпускали достатъчно средства за издръжка на оперативната дейност на института. През тази година извън осигурените средства за заплати към бюджета на НИМХ са разпределени
над 1,3 млн. лева за издръжка на оперативната дейност
Институтът за целта ежегодно получавал и директен трансфер от МОСВ, който тази година е в размер на над 2 милиона лева. Одитната проверка, която назначи ръководството на БАН на института по метеорология била заради съмнения за злоупотреби на проф. Брънзов. Причината била, че той бил собственик на три фирми, свързани с метеорология. От НИМХ обаче отказали да съдействат за одитната проверка. При втория опит за извършването й те не допуснали комисията до архивите, а предоставили копия на документи. Една от фирмите на проф. Брънзов била закрита на 8 септември, съобщават от БАН. Тя обаче прехвърлила дейността си към другите две.
Във връзка с искането на НИМХ да излязат от структурата на БАН, академиците се пошегуваха, че
синоптиците можели да преминат към Светия синод и без това времето било Божа работа.
Екипът ни се свърза с освободения шеф на синоптиците проф. Христомир Брънзов за коментар по обвиненията. Според него това били поредните спекулации на Академията. Освен това не било коректно възнагражденията на метеоролозите да се съпоставят с тези на техните колеги. Причината била, че професорите в БАН пишели само научни разработки, докато метеоролозите и хидролозите изпълнявали и оперативна дейност, изпълнявали ръководни функции. Проф. Брънзов подчерта, че професорите в Академията, които заемали ръководни позиции, взимали над 1000 лв. Пред „Монитор“ той обясни, че още през юли месец е прекратил всякакви отношения с упоменатите от БАН фирми. Те били печелили поръчки единствено през 2007 г., но след намеса на тогавашния директор на Академията били прекратени всякакви покупко-продажби с 3-те компании, които предлагат метеорологично оборудване. Според проф. Брънзов най-добрият вариант бил НИМХ да премине към МОН. „Добрата практика в света показва, че НИМХ не трябва да бъде в министерство, което обслужва пряко, защото с времето ще изкриви дейността си. Например, ако сме в МОСВ, след 5-10 г. основната дейност ще пада върху хидрологията, ще зарежем постепенно обслужването на земеделието, транспорта, авиацията. Затова, когато сме в МОН и не обслужваме пряко негови структури, е добре“, обясни още той.
монитор
