Продължаваме да ви представяме легендарните играчи на врачанския Ботев. Ако има класация за най-добри бранители, то Любен Куновски безспорно ще е в ТОП 3. Роденият на 3 януари 1949 г. в село Търнава бивш ляв бранител записва 183 мача в елита и 6 гола с екипа на врачани, за които играе от 1972 до 1980 г. Преди това - за 3 години, играе в Септемврийска слава /Михайловград/. Напуска Ботев след нежка травма, получена в игра, а после не му дават шанс да се върне в строя. Продължава футболната си кариера в мездренския Локомотив, където рита 3 години, а след това още 1 сезон в Червен бряг. За 15 години активна кариера има над 450 мача в професионалния фубол – в „А“ и „Б“ групите, заради което му е присъдено званието „майстор на спорта“. Запалянковците на Ботев обаче го кръщават "железният войник", което дава отговори на всички въпроси защо Куновски е един от "зелената гвардия".
Било му трудно да играе срещу бързаците, Меци Веселинов бил един от тях. „Беше много бърз и едва го стигах с топката“, спомня си Куновски. „Ние бяхме много силен състав, защото момчетата бяхме местни и знаехме за кого играем. Зрителите бяха наши съседи, наши приятели и не можеше да ги подведем. Публиката беше грамотна, не е като сегашната... да те е срам да си заведеш детето на стадиона, където ще научи какви ли не псувни и ругатни. Имам чувството, че онези, които псуват, са се родили такива – прости“, гневи се Куновски.
„Ботев е играл винаги навито срещу софийските отбори – ние сме един от малкото български отбори, побеждавал софиянци и като домакини, и като гости. Нямаше изключение нито за ЦСКА, нито за Левски, нито за Локомотив, нито за Славия... Самият Иван Вуцов е признавал пред Георги Каменов, че като минат прелеза на Мездра, са им се подкосявали краката на играчите на Левски, допълва Куновски. В кариерата си той е печелил мачове срещу „сините“ и като треньор. Той е помощник на Илия Панев при знаменателното 6:3 на „Герена“.
„Мачът започна, но те по това време /зимата на 1985 г., когато са под името Витоша - б.а./ бяха среден отбор със слаб вратар – Владо Делчев. Поведоха ни 1:0, но бързо резултатът стана 1:4, после ни върнаха един гол... Седях до Пането и му викам, че ще ги бием, а той ми вика да не бързам. Всички знаят останалото – 6:3 ги бихме с хеттрик на Емил Маринов. По-важното е, че през тези 26 години в елита Ботев имаше силен състав и добър колектив, защото имаше силни местни момчета, които влизаха и заемаха местата на онези, които се оттеглят. Не сме разчитали на наемници както е сега. През 1990 г. дойдоха 4-5 момчета от София и ние изпаднахме от „А“ група“, казва Куновски. Сега местни са двама – Христо Митов и Юлиан Ненов. Вина имат всички, които са ръководили клуба през последните години, защото е работено на парче, без да се мисли за бъдещето, допълва той и припомня, че последните силни местни играчи са „произведени“ от треньорите Сашо Ангелов и Михаил Шалдупов. След тях – нищо. Трябва да се работи с младите", допълня още железният войник. Казва, че знае как и го е доказал като треньор в Роман покрай амбициозния проект на Георги Цолов, бащата на ТВ водещата Ани Цолова - месообработвателното предприятие „Ескусиана“ финансира футболния Искър и той шестваше по терените. Романци стигнаха до ¼ финал в турнира за купата на съветската армия, като изхвърлят от борбата Берое /Стара Загора/, предвождани от Петко Петков. Но столичният Локомотив спира възхода на тима на Любен Куновски. Той с умиление си спомня славното време на тогавашнния Искър, по чиито стъпки сега върви проектът на Милан Йосифов – Кариана, от бойчиновското село Ерден. Опитвал да работи и във Враца, но тогавашният кмет и шеф на клуба Николай Иванов го отрязал.
„Казал, че щом съм пенсионер, не иска да работя в школата. Това ми предаде Цецко Стефанов, който тогава беше фактор в клуба. Казах да му каже, че професори са пенсионери, а аз съм професор във футбола, защото съм майстор на спорта и имам над 450 мача в „А“ и „Б“ група и съм „майстор на спорта“. Българският футбол днес е разяден от шуробаджанащината и затова не можем да се оттласнем от дъното“, заключава тъжно Куновски.
