Продължаваме да ви представяме легендарните играчи на врачанския Ботев. Ако има класация за най-добри бранители, то Любен Куновски безспорно ще е в ТОП 3. Роденият на 3 януари 1949 г. в село Търнава бивш ляв бранител записва 183 мача в елита и 6 гола с екипа на врачани, за които играе от 1972 до 1980 г. Преди това - за 3 години, играе в Септемврийска слава /Михайловград/. Напуска Ботев след тежка травма, получена в игра, а после не му дават шанс да се върне в строя. Продължава футболната си кариера в мездренския Локомотив, където рита 3 години, а след това още 1 сезон в Червен бряг. За 15 години активна кариера има над 450 мача в професионалния футбол – в „А“ и „Б“ групите, заради което му е присъдено званието „майстор на спорта“. Запалянковците на Ботев обаче го кръщават "железният войник", което дава отговори на всички въпроси защо Куновски е един от "зелената гвардия".
Любен Куновски е един от най-обичаните играчи на врачанския Ботев. Който не вярва, да премине с него по Пробива и ще се увери колко много привърженици /вече с побелели коси/ му махат за поздрав. За съжаление по-младите не знаят, че той е "железният войник" на Ботев, от когото са треперели не един и двама нападатели. Мъжът, който на 3 януари догодина навършва кръглите 70 години е един от малкото играчи, ощетен от футболната библия - книгата на Илия Панев "Враца и футболът", издадена през 1997 г. Там пише, че е изиграл 183 мача в елита и е отбелязал 5 гола за врачани, но истината е друга.
„Откраднаха ми един гол, може би най-ценният", шегува се Куновски. "Взе ми го Веско Чиренеца /Веселин Петков - б.а./, който си приписа, че е вкарал гол на Левски на мач за купата на Съветската армия в Ловеч. Тогава отстранихме "сините" след 0:0 в редовното време и 5:4 след дузпи, като четвъртия гол го вкарах аз, а победният - вратарят ни Румен Йотов", връща се назад във времето Куновски. Той си спомня, че 4 дни след този двубой ударили Левски и с 3:2 във Враца след хеттрик на Георги Каменов. Мачовете срещу Левски винаги са били дразнител за врачани въпреки негативната тенденция. Още повече, че с Куновски говорим дни след загубата с 0:2 от същия противник на стадион "Огоста" в Монтана.
„Мачът в Ловеч завърши 0:0 и започнахме да бием дузпи. Тогава нямаше продължения. Падна им се на левскарите да почнат, но първият от тях не успя да отбележи, защото Румен Йотов хвана удара на Типеца Стоянов. До края и ние, и те вкарахме. Те имаха слаб вратар по това време /става дума за Стефан Стайков – б.р./, който се хвърляше само в единия ъгъл. Ние го „хванахме“ и му бихме в обратния ъгъл.... На мача във Враца падна дебел сняг. В неделя беше, а за срещата бяха мобилизирани войници от поделението, за да почистят. При един пробив на Войн Войнов, го хвърлих в преспата, а той се заби с главата и краката му стърчаха“, връща се във времето назад Куновски.
Той не се чувствал на гости на стадион „Огоста“, където Ботев посрещна столичани в мач от 3-ия кръг на Първа лига на 5 август, защото е изкарал 3 години на същия терен, тогава обаче стадионът се е казвал „Димитър Аврамов“. На практика точно Септемврийска слава дава път на защитника, когото врачани по-късно ще нарекат „железният войник“ заради безкомпромисната му и сърцата игра по левия фланг.
„След като се уволних от казармата, изкарах 3 години в Монтана /тогава Михайловград – б.р./. Играх за Първа българска армия и после ме привлякоха в Слава-та, където имам 3 сезона от 1969 до 1972 г. После се преместих във Враца. Дойде шефът на футболния клуб Димитър Мишев, който ме нави“, признава Куновски. Врачани му гарантирали апартамент и сигурна работа за съпругата му, която е от Монтана, спомня си роденият в белослатинското село Търнава легендарен играч на Ботев.
„8 сезона имам за Ботев от 1972 до 1980 г. Събрахме се много добри футболисти, а отпред имахме високи играчи, които бележеха с глава. Затова и тактиката ни беше много ефективна – ние с Николай Пенков пробивахме по крилата и центрирахме, а отпред имахме снажни нападатели, които нижеха гол след гол: Георги Каменов, Сашо Ангелов, Евлоги Йорданов и Евден Каменов бяха неудържими“, спомня си Куновски печелившата тактика.
Разбирал се с всички колеги – започнал в отбраната с десен бек Николай Пенков, Ангел Ценов-Гелето – либеро и Петър Каменов – стопер. В последствие успявал да се сработи с всички играчи, преминали през отбраната на врачани. След него дошли попълнения като Вени Тошков и Димитър Ефремов, които паснали в средата на терена.
Контузил се нелепо, при изпълнение на дузпа и ова спряло кариерата му във Враца. „Играхме с Плевен и бих дузпа. Вратарят усети ъгъла, в който исках да му я бия, и се наложи в последния момент да извъртам крака, за да бия в другия. Така скъсах мускулно снопче. Караха ме да се оперирам в Плевен, но реших да не ме режат. После Добромир Жечев стана треньор и вместо да ме остави в състава /а аз не бях възстановен/, ме освободи. Така отидох в Локо /Мездра/, където играх 3 години“, спомня си Куновски.
Интересен случай за събедесника ми е гостуване на ЦСКА във Враца, на което на „армейците“ трябвала точка, за да станат шампиони. „Дойде техният треньор в нашата съблекалня и ни вика: „Разбрали сме се с вашия шеф Димитър Мишев за равен. Няма смисъл да се хвърляте“. Да, ама ние решихме да си играем както обикновено, пък и Мишев нищо не ни каза преди мача. Между 20-та и 25-та мин. Димитър Ефремов вкара гол – 1:0. По това време Цветан Йончев беше преминал в ЦСКА. Започна второто полувреме, а аз трябва да пазя Йончев. Той дойде и вика: „Куна, пусни ме да вкарам, защото ще ни биете!“. А аз играя ляв бек и съм точно срещу трибуната „Слънчев бряг“. Обяснявам му, че не мога да се направя на луд и че хората ще ми се смеят, ако го пусна. Казах му да иде на десния фланг при Николай Пенков, само че и Кольо го отряза. Така се наложи Валето Малджански, който по това време беше национал, да „изпусне“ Спас Джевизов и той да вкара за 1:1, та ЦСКА да станат шампиони“, спомня си още Куновски. Железният войник на врачани допълва, че не е играл в друг мач в кариерата си, в които е имало някаква уговорка.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
