От векове в деня, когато православните християни отбелязват Рождество на Пресвета Богородица, Берковица празнува. Днес това се случва на 8 септември и от храмов празник на най-старата черква в града, денят се е превърнал в празник на Берковица.
Храмът „Рождество на Пресвета Богородица” е един от най-старите у нас. Построен е през Възраждането и по време на Османското владичество е събирал християните. И днес черквата е притегателно място и за местните, и за туристите. Била е средище на мъжко и девическо училище. Преизградена е през 1843 година и позлатена през 1867 година. Храмът е вкопан в земята около 80 сантиметра. Иконостасът е дело на самоковския резбар Стойчо Фандъков. Иконите изписал Димитър Зограф и те се числят към най-доброто, създадено у нас през Възраждането. Камбанарията е построена след Освобождението – през 1897 година.
Храмът е една от емблемите на града под Ком, но безспорен фаворит е часовниковата кула. Тя е символът на града и е една от най-старите, строени у нас. Съградена е между 1762 и 1764 година. Часовниковият й механизъм е действащ и до днес. Висока е 21.24 мeтра и се отличава с изчистени архитектурни линии. Построена е от местни майстори с камък от Гинци. Опасана е с дървени пояси, а за да влиза вътре светлината на всяка от стените има по един отвор. Вътре в кулата са монтирани камбаната и часовниковият механизъм. Тогава най-отгоре е била поставена метална емблема - полумесец и знаме, а на 4 декември 1877 г. руски войник, участвал в освобождението на Берковица го заменя с християнски кръст.
Кулата се е появила по необходимост. Заради развитото занаятчийство и работата на турската администрация, турци и българи са почувствали необходимостта от един общ знак за приключване на производствената и служебна дейност. Така идва идеята за построяване на часовникова кула – ярък символ на икономическия и културен възход. По това време главната улица „Чаршията”, с дюкяните и пазара, е обхващала пространството на днешната транспортна улица. Мястото на кулата било определено до българската (Варошлийската) баня, която в последствие била съборена. Строежът на кулата бил извършен от местни строители с ломен камък от Гинци, а часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунав той е докаран с волски шейни, а през Дунава – на сал и от там до Берковица – също с шейни. Не се знае кой е монтирал механизмите.
