Някои от откритията по-долу са ви познати, нали? Други със сигурност ще ви учудят. Не всяка “Еврика!” е планирана – и доказателствата тук са десет.
1. Пеницилинът
Това го знаете, нали? Няма значение. Пеницилинът е една от най-прочутите и щастливи случайности на 20. век и заслужава първото място в тази класация. Ако последните 80 години са ви в мъгла, ето и историята му: един ден през 1928 г. Александър Флеминг забравил да почисти работното си място. Когато се върнал в кабинета си, той забелязал, че върху някои от биокултурите, които отглеждал, имало някаква странна гъба. По-странни били само бактериите, които измирали в близост до нея. Така пеницилинът се превърнал в един от първите и все още най-широко употребяваните антибиотици.
2. Пейсмейкърът
Този списък няма да е завършен без поне един разсеян професор. На второ място обаче не са счупени съдове, а едно животоспасяващо устройство. Пейсмейкърът бил имплантиран в гърдите на един болен от сърце човек, защото американският инженер Уилсън Грейтбач бръкнал в една кутия и извадил не това, което трябвало.
Вярно е. Грейтбач разработвал електрическа верига, чрез която да записва труднодоловимите шумове на сърцето. Той бръкнал в кутията, за да вземе резистор и да затвори веригата, но се разсеял и вместо 10 000-омов резистор извадил 1-мегаомов.
Устройството запулсирало за 1,8 милисекунди и спряло за една. После повторило процеса. Звукът бил стар като човечеството – идеалният сърдечен ритъм.
3. Синтетичната боя
Като говорим за странните връзки между нещата, 18-годишният химик Уилям Пъркин искал да излекува маларията. Вместо това усилията му промениха лицето на модата завинаги и - а, да! - помогнаха в борбата с рака.
Объркахте ли се? Недейте. Ето как се случва всичко.
През 1856 г. Пъркин се опитва да изобрети изкуствен хинин. Но вместо лек за маларията експериментите му родили гъста неопределена каша. Колкото повече я гледал той, толкова повече забелязвал красивия й цвят. Оказало се, че Пъркин създал първата синтетична боя на света.
Боята му била далеч по-добра от всички естествени оцветители. Цветът бил по-ярък, по-жив и не избелявал, нито се изпирал. Откритието му превърнало и химията в златна мина на науката – тя станала привлекателна за цяло поколение любопитни хора.
Но историята не завършва дотук. Един от хората, които се вдъхновили от труда на Пъркин, бил германският бактериолог Паул Ерлих, който използвал боите на Пъркин, за да сложи началото на имунологията и химиотерапията.
4. Радиоактивността
Двете думи, които не бихте желали да чуете една след друга в едно изречение, са “олеле!” и “радиоактивност”. В случая с изненадващото откритие на физика Анри Бекерел те били произнесени заради една беля, която извадила радиоактивността на бял свят. През 1896 г. Бекерел се захласвал по две неща: естествената флуоресценция и наскоро изобретените рентгенови лъчи. Той провел серия експерименти, за да разбере дали естествено флуоресцентните минерали изпускат рентгенови лъчи, след като престоят на слънце. Проблемът бил, че опитите били проведени през зимата. Случила се седмица, когато облаците отказали да се изчистят от небето. Бекерел прибрал екипировката си в един шкаф и зачакал слънчев ден.
Когато се върнал на работа, той видял, че урановите соли, които оставил в шкафа, са се отпечатали на фотографска плака, без преди това да са били на слънце. В урана очевидно имало нещо особено. Това се оказала радиоактивността.
5. Бакелитът
През 1907 г. шеллакът се използвал за изолация в електрониката. Индустриалците се бъркали доста дълбоко, за да внасят скъпия шеллак, който се произвеждал от южноазиатски бръмбари. Химикът Лео Хендрик Бакеланд решил, че може да припечели, ако създаде алтернатива на шеллака.
Вместо това обаче резултатът от експериментите му бил лесен за оформяне материал, който понасял високи температури, без да се изкриви. Бакеланд решил, че “бакелитът” му може да се използва за фонографски записи, но скоро станало ясно, че продуктът има хиляди приложения. Днешната пластмаса е производна на бакелита и се използва за всичко – от телефоните до бижутата.
6. Вулканизираната гума
Чарлз Гудиър чакал с години щастливия случай и той най-накрая дошъл. Ученият прекарва десет години в търсене на метод, с който да улесни работата с гумата и да я направи устойчива на горещина и студ. Нищо обаче не действа така, както иска той. Един ден Гудиър разлива смес от гума, сяра и олово върху гореща печка. Жегата променя течността, но не я поврежда. Когато той събира останките, забелязва, че сместа се е втвърдила, но още може да се използва.
Най-сетне! Пробивът, за който е мечтал! Вулканизираната му гума се използва навсякъде – от автомобилите до обувките и хокейните шайби.
7. Тефлонът
След щетите, които нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (или CFC) са персона нон грата в съвременния свят. През 30-те години обаче те са най-горещата тенденция в науката за замразяването.
Младият химик от “Дюпон” Рой Плънкет се опитва да направи нов вид CFC. Теорията му е, че ако накара съединението TFE (тетрафлуороетилен) да реагира с хидрохлоридна киселина, ще получи замразяващия агент, към който се стреми. За начало на експеримента Плънкет си набавя голямо количество газообразна TFE, охлажда я и я затваря в метални кутии, за да издържи до момента, в който ще бъде използвана. Когато дошло времето да отвори контейнера и да смеси газа с хидрохлоридната киселина, от кутията не излязло нищо. Газът бил изчезнал.
Само че не било съвсем така. Разстроеният Плънкет разтърсил капака на кутията. От него паднали някакви бели люспи. За късмет на всички любители на омлета, той им обърнал внимание и ги предал на други учени от “Дюпон”. Така се ражда покритието, което всички имаме днес на тиганите си.
8. Кока-колата
Съществуват много истории за случайно измислени храни – чипсът се ражда, когато готвачът Джордж Крум се опитал да запуши устата на капризен клиент, който постоянно връщал пържените си картофки, които според него били твърде сочни. Ледените близалки пък идват на бял свят, когато Франк Еперсън оставя питието си навън в една студена нощ. Сладоледените фунийки били измислени на световния панаир в Сейнт Луис през 1904 г.
Няма друга напитка обаче, която да е преживяла успеха на колата. Фармацевтът от Атланта Джон Пембъртън се опитвал да измисли лек за главоболие. Той смесил няколко съставки – не питайте кои, защото никой не знае. Рецептата продължава да е една от най-големите тайни на човечеството. След осем години продажба в аптеката питието става толкова популярно, че започва да се продава в бутилки. Останалото е история.
9. “Умната” прах
Повечето от нас доста ще се разстроят, ако това, което имаме да правим за домашно, ни се взриви в лицето и се разсипе на малки парченца. За студентката Джейми Линк обаче не било така. Тя подготвяла доктората си по химия в Калифорнийския университет в Сан Диего, когато един от силициевите чипове, с които работела, избухнал. След това тя открила, че парченцата му продължили да функционират като сензори. Резултатът – “умната прах” – й извоювал първата награда в Съревнованието на студентите изобретатели през 2003 г. Тези мънички сензори могат да се използват и за проследяване на чистотата на питейната или морската вода, за откриване на опасни химикали или биоагенти във въздуха и дори за откриване и унищожаване на туморни клетки в тялото.
10. Захаринът
Захаринът – подсладителят, който диабетиците обичат, бил открит, защото химикът Константин Фалберг не си измил ръцете след работа. Внимавайте – ще стане гнусно.
Годината била 1879 и Фалберг се опитвал да измисли нови и интересни приложения за кокса. След един плодотворен работен ден той се прибрал... и станало нещо странно.
Ученият забелязал, че рулото, което ядял, било някак твърде сладко. Попитал жена си дали е слагала нещо необичайно, но тя отрекла. На нея й било обикновено на вкус. Фалберг осъзнал, че вкусът всъщност идва от ръцете му – които не бил измил.
На следващия ден той се върнал в лабораторията и започнал да си хапва от онова, което бил произвел, докато не намерил сладкото. Захарноболните са му благодарни и до днес за тази кулинарна саможертва.
