Не толкова отдавна - през лятото на 2012 г., във Враца се заговори за голям инвеститорски интерес от страна на италианци към клуба. Даже в мокрите сънища на феновете тази вероятност изглеждаше като сбъдната мечта. Хипотезата се появи само няколко месеца, след като испанецът Феликс Монео пожела да удари финансово рамо на врачани, но ръководството на клуба сметна, че офертата на собственика на каталунския ФК Хирона е несериозна и я отблъсна. "Конкурент" се връща в събитията с 6 години назад, за да разкаже тази история, която е част от митарстванията на един почти вековен футболен клуб, какъвто е Ботев. В днешни дни историята, която разказваме днес, продължава да вълнува доста хора. Още повече, че се е случила не толкова отдавна, а спомените на хиляди от събитията са още пресни. Пък и дава отговор на въпроса кой, кога и колко дългове натрупа на гърба на днешната управа на Ботев.
Месец юли 2012 г. се оказа месец, наситен от към събития. На първо време клубната управа - Чавдар Атанасов, Пламен Николов и Юри Николов, хвърли оставка, а на нейно място дойдоха сицилианците, водени от Пепино Тири, уважаван мениджър на световно известни играчи. Още с избирането си за председател на УС на Ботев той назначи за спортен директор местната легенда Валентин Станчев. Първоначално беше обявено, че старши-треньорът Антони Здравков остава, но малко по-късно новите собственици доведоха Джовани Сондзони, който стана наставник на врачани. И започнаха да пристигат чуждестранни играчи, за които малцина бяха чували - централният бранител от Бразилия Жайро Родригес, уругваецът Ингасио Варела, италианецът с бразилски корени Бруно Висенте, уругваецът с български корени Саша Анеф, халфът от Интер Роберто Флориани...
Смяната на властта, реализирана във форсмажорни обстоятелства между 25 и 30 юли, доведе до неразбории, защото новото ръководство на врачанския клуб изведнъж остана без играчи. По-голямата част от футболистите бойкотира подготовката, тъй като предишната управа им дължеше по 2 заплати, а новата не гарантира, че ще се разплати с тях. И така в началото на елитното футболно първенство Ботев остана без отбор. Наложи се да картотекира голобради юноши, докато Сондзони чака звезди от Апенините. Последваха 5 съкрушителни загуби - в Стара Загора 0:4 от Берое; във Враца 1:2 срещу Пирин /Гоце Делчев/; в София 0:3 от Локомотив; във Враца 0:4 от Литекс; 0:3 в София срещу ЦСКА. А доведеният от чужденците треньор Сондзони караше играчите си да ядят само варени зеленчуци – картофи, моркови и лук, от което те още повече изглеждаха безпомощни на терена. Година след заминаването на наставника лъсна истината – той нямал лиценз да води отбора в елита, тъй като дипломата му ставала само за аматьорските дивизии. Конфузът свърши на 4 септември, когато Пепино Тири подаде оставка и заедно със Сондзони и компанията му от недоказани специалисти остави Ботев в небрано лозе - без треньор, без отбор, а и потънал в дългове, които самият той не успя да намали. Иначе мениджърът по европейски обясни причините за оттеглянето си – „не намерил съмишленици във Враца“. Истината беше, че нито един местен бизнесмен не даде заем на „инвеститорите“, за да закрепи с някой и друг месец проекта си по осребряване на вложенията от ТВ-права. По онова време нямаше платен телевизионен канал, който да предава директно мачовете от родното футболно първенство.
Наложи се да влиза в ход операция по спасяването на отбора в елита. Беше свикано общо събрание, на което кметът на Враца Николай Иванов беше избран за председател на управителния съвет, в който влязоха бизнесмени и готови да помагат на клуба хора. На пожар беше повикан Сухия, за да може за втори пореден сезон Антони Здравков да спасява отбора. И още в следващия мач треньорът показа, че знае как, побеждавайки пловдивския Локомотив с 1:0. Затвърди успеха с бой над Миньор насред Перник. До края на полусезона записа още 1 успех, както и по 3 равенства и загуби.
Във финансов план клубът уж се стабилизира. Мениджмънтът пусна в оборот лимонада с етикета на Ботев /Враца/, като продуктът се радваше на огромен успех. Оказа се, че идеята на бизнесмена Юлиян Кирилов хареса и на феновете, и на обществеността, защото от продажбата на артикули с марката на футболния клуб влязоха не малко пари.
Години по-късно обаче лъсна истината – натрупаните задължения от неплатени осигуровки към хазната се бяха превърнали в дамоклев меч. Така проектът, създаден от ветераните на славния Ботев през 2005 г. със съдействието на тогавашния кмет Войслав Бубев, отново се изправи пред вероятността да фалира. Честно е да се каже, че преди 13 г. група бивши футболисти направиха и невъзможното, за да има футбол във Враца, след като старият клуб беше обявен в несъстоятелност след ерата на героя на соцтруда Иван Личев и довършителните ликвидационни действия от Исак Алмалех /в тази поредица все някога ще дойде време да разкажем и за тях – б.а./. И още по-почтено е да се допълни, че създаданият ОФК Ботев заигра в Северозападната „В“ АФГ с лиценза на Ботев /Лиляче/. Ако го нямаше клуба на Иван Петков-Гуньо, врачани трябваше да започнат от ІV дивизия. Какво е станало за последните 13 години във финансово отношение могат да кажат ръководилите. При влизането си в професионалния футбол, т.е. в тогавашната „Б“ група, ОФК Ботев нямаше нито 1 лев задължения.
ОЧАКВАЙТЕ: Кой е "железният войник" на "Ботев"
