Не толкова отдавна - през лятото на 2012 г., във Враца се заговори за голям инвеститорски интерес от страна на италианци към клуба. Даже в мокрите сънища на феновете тази вероятност изглеждаше като сбъдната мечта. Хипотезата се появи само няколко месеца, след като испанецът Феликс Монео пожела да удари финансово рамо на врачани, но ръководството на клуба сметна, че офертата на собственика на каталунския ФК Хирона е несериозна и я отблъсна. "Конкурент" се връща в събитията с 6 години назад, за да разкаже тази история, която е част от митарстванията на един почти вековен футболен клуб, какъвто е Ботев. В днешни дни историята, която разказваме сега, продължава да вълнува доста хора. Още повече, че се е случила не толкова отдавна, а спомените на хиляди от събитията са още пресни. Пък и дава отговор на въпроса кой, кога и колко дългове натрупа на гърба на днешната управа на Ботев.
Лятото на 2012 година се оказа доста горещо за привържениците на футболния Ботев /Враца/. Отборът току-що беше оцелял и запазил статута си на елитен, след първия си сезон в тогавашната "А" група. Това се случи най-вече заради треньорския талант на Антони Здравков, който беше поредният наставник на тима през кампанията, но успя да го стабилизира.
Сашо Ангелов започна първенството, но след 4 поредни загуби до 5-ия кръг хвърли оставка след унизителното 2:4 от Монтана на стадион "Христо Ботев". Управата реагира и назначи Атанас Джамбазки, който не се задържа повече от месец в града под Околчица, за да поеме Литекс. До края на годината начело на клуба застана триумвират, ръководен от изпълнителния директор Пламен Николов, на когото помагаха Тодор Гарев и Емил Маринов, но малко преди да дойде новата 2012 г. на помощ беше призован Антони Здравков-Сухия. А той изпълни целта, за която беше повикан и остави отбора в елита.
Под негово ръководство отборът спечели 4 мача, в 3 завърши наравно и загуби 8 срещи, вкарвайки 18 гола и допускайки 24 попадения в мрежата си. Той изгради на практика нов отбор, освобождавайки 12 играчи и довеждайки на тяхно място нови 10: вратарят Димитър Иванов, защитниците Дарко Савич, Антон Петров и Николай Маринов, халфовете Илия Илиев, Ивайло Раденцов, Константин Мирчев, както и нападателите Николай Владинов, Румен Рангелов и Михаил Петров.
През този сезон мечтата за финансова стабилност беше най-голямата болка на местните фенове. В началото на годината, когато откъм Каталуня дойде вест, че испански инвеститор иска да налее милиони евро в касата на врачани и да направи от Ботев евробоец беше приета добре, но и с типичното за Северозапада подозрение.
По-късно се оказа, че дошлият от град Хирона Феликс Монео е представител на богаташа Хосеп Делгадо, който има намерение да инвестира във Враца. Но... в последния момент сделката се разпадна, като почти никой не разбра защо. Появиха се какви ли не версии – от това, че Делгадо не е получил пари от италиански консорциум, близък до Наполи и желаещ да купи неговия ФК Хирона, до обидата, нанесена му в родни сайтове от статия, платена от български оръжеен бос. А докато чакаше парите от Каталуня, на Ботев му остана да разчита само на средствата от общинския бюджет.
А местният парламент изненадващо съкрати субсидията от предвидените 350 000 на 200 000 лева - дали заради загубата на ГЕРБ в кметските избори, или поради друга причина, но футболният клуб започна да се задъхва в издръжката си. Още тогава стана ясно, че О-то в съкращението ПОФК Ботев не значи общински.
Затова в края на сезона се заговори за ударна продажба на футболисти, като оферти не липсваха - Лудогорец погледна към нападателя Бранимир Костадинов, Петър Альошев беше харесан от Славия, но врачани отказаха да го пуснат без пари, а Веселин Цветковски беше пожелан и от ЦСКА, и от Левски след невероятния сезон, който направи. Но тъй като нито един от тези играчи не можеше да налее повече от 100 - 150 000 лева в клубната хазна, ситуацията взе да става тежка.
Точно тогава, през лятото на 2012 г., на дневен ред излезе врачанинът Ивайло Рачев. Той пръв заговори за голям инвеститорски интерес от страна на италианци към Ботев и така започна да се надува балон, който няколко месеца по-късно щеше да гръмне.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
