Продължаваме да ви представяме знакови имена от историята на футболния Ботев /Враца/. Един от незабпавимите играчи за всички времена е Кирил Райков, който има зад гърба си 211 мача със зеления екип и 13 гола на сметката си. Историята му прилича на приказка – започва от ромската махала в Оряхово, преминава през Ботев, за да достигне до гранда ЦСКА, с когото играе полуфинал за КЕШ срещу италианския гранд Интер. Райков е четвърти в Европа /първенството за юноши от 1963 г./. Онова, което го топли най-много и досега си остава, любовта на привържениците на Цар Футбол. Мнозина от по-старото поколение и до днес му викат не по име, а се обръщат към него с „Майсторе“.
Кирил Райков осъзнава, че е много скъп човек. И се шегува с това, защото повече от половин век в лакътя си има пластина от платина. Металът му е поставен след една драма, която завършва триумфално.
„През 1962 г. с юношеския национален отбор играхме квалификация в Сплит, която ни отвори пътя към Европейското първенство. Изправихме се срещу бивша Югославия и който от нас спечелеше, щеше да иде на първенството в Англия“, спомня си Майстора, както наричат Райков заради ювелирните му пасове.
„При сблъсък с противник пострадах. Опитах се да играя със счупена ръка, но тя започна да оттича и се наложи да напусна, а тогава смените не бяха разрешени. С 10 човека направихме 1:1. На реванша бях в ИСУЛ и докато ме оперираше проф. Игнатов, слушах мача. Двубоят се игра на стадиона в Пазарджик. В 90-та мин. Димитър Пенев с глава вкара за 1:0 и ни класира за финалите“, спомня си драмата Райков. Понеже Серги Йоцов държал много на него, му зачислили треньор по атлетика, с когото обикалял около стадион „Народна армия“ /сега „Българска армия“ – б.а./, за да поддържа формата си. Докато зарасне счупеното, тичал с лонгета.
Нашите национали попадат в група със Северна Ирландия, Франция и Италия, а усилията се оправдават, защото българите бият „адзурите“ и „петлите“ след голове на Райков. „Станахме четвърти в Европа през тази 1963 г., което беше много сериозно постижение за българския футбол като цяло“, спомня си още Майсторът.
Успехите и славата вървят рамо до рамо със скандалите. Има една история с Райков, която доказва тази максима. Всъщност малцина от сегашните привърженици на „Ботев“ знаят, че Майстора е бил изхвърлен до живот от спортното движение на България. Сега от дистанцията на времето се шегува, че по това си прилича с Христо Стоичков. Райков се връща към тази история, защото държи да я разкаже на поколенията.
„На една от сбирките на секцията по футбол стана дума за предстоящия мач мач със Септември /София/. Нашият водач Цуров ме попита дали не мога да уредя нещо със софиянчетата, за да не се напъват много срещу нас. Дадоха ми 50 лева, за да ги почерпя. Тогава тази сума беше колкото една месечна заплата. Отидох, видях се с когото е нужно и се разбрахме да се съберем в една сладкарница да се почерпим с парите. Но... сякаш нещо ми подсказа да не ходя и така ме предпази. Един от компанията, сигурно се е направил на патриот, ме издал на милицията и те са ми били направили засада, за да ме арестуват с парите. Но не стана“, спомня си Райков.
„Мачът се изигра, без да правим нищо нередно. Сега не си спомням резултата. След края на срещата в съблекалнята влязоха двама цивилни милиционери, които ме отведоха. Изключиха ме от спортното движение в България и ме наказаха да не играя до живот! Това се случи през лятото на 1964 г. – не играх двата решителни мача, във Враца с Габрово и в Михайловград. След като влязохме в „А“ група, въпросът беше разрешен в моя полза. Дойде Цола Драгойчева /висш партиен функционер на БКП, която е родом от Бяла Слатина – б.а./ и тогавашният първи секретар на окръжния комитет на БКП Иван Абаджиев уредиха нещата, а наказанието ми отпадна. Разбраха се, че съм „младо момче, което е съгрешило и се е поддало на изкушението“, но не казаха, че партийният секретар ме е подтикнал и ми е дал парите“, смее се днес от дистанцията на времето славният полузащитник на врачани.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
