Продължаваме да ви представяме знакови имена от историята на футболния Ботев /Враца/. Един от незабпавимите играчи за всички времена е Кирил Райков, който има зад гърба си 211 мача със зеления екип и 13 гола на сметката си. Историята му прилича на приказка – започва от ромската махала в Оряхово, преминава през Ботев, за да достигне до гранда ЦСКА, с който играе полуфинал за КЕШ срещу италианския гранд Интер. Райков е четвърти в Европа /първенството за юноши от 1963 г./. Онова, което го топли най-много и досега си остава, любовта на привържениците на Цар Футбол. Мнозина от по-старото поколение и до днес му викат не по име, а се обръщат към него с „Майсторе“.
Кирил Райков признава, че животът му не е бил лесен и нищо не му е дадено даром. Трябвало да се пребори за всяко едно подобрение, но и досега не се оплаква от съдбата си.
„На 14 години съм започнал работа. В семейството ни имаше 3 деца, а баща ми с 60 лева заплата ни издържаше всички. Сиромашия... Бях на каменотрошачка от вътрешната митница до завод „Мизия“ между Мизия и Оряхово и с гордост мога да кажа, че съм трасирал пътя между двата града“, спомня си Майстора. Затова приел офертата да играе футбол в София като възможност да се измъкне от беднотията.
„Заминах за столицата и попаднах в Димитровския район – там беше техникума, в който ме взеха. Участвах в първенствата между училищата. По това време Димитър Пенев и Аспарух Никодимов, с които съм играл, учеха в техникум „Киров“, който се намираше на бул. "Сливница", спомня си Райков. Харесали го скаутите от школата на Серги Йоцов, един от голремите треньори на ЦСКА от миналото. Одобрил го само след едно гледане. „Така през 1961 г. ме взе и в националния отбор за юноши, чиито треньор беше Серги Йоцов“, допълва той. Райков се връща още следващата година във Враца, тъй като шефовете на Ботев го съблазняват с оферта, на която не може да откаже и която се измерва в заплата от 80 лева месечно /сигурен съм, че сегашните професионалисти в същия клуб се смеят тихичко, когато четат тези редове, но по това време 60 лева се равняват на цяло състояние – б.а./.
„Помолих треньора да ме пусне да си ида, за да си взема цивилни дрехи, с които да ходя из София. Имах само униформата на училището. Прибрах се и отидох в кафенето на бай Стоян, в което имаше моникс – много играех моникс. Дойде баща ми и ми вика, че у нас дошли да ме търсят от Ботев /Враца/. Беше пристигнал важен човек - Георги Иванов, генерален директор на Стройкомбината, който иначе е от Липница. После направи кариера в Коми. Той по това време е председател на секция „Футбол“. Заедно с него бяха Христо Зарков, директор на Хлебозавода във Враца, шефът на милицията Христо Мургин също беше дошъл – страховита компания за онези години! Не ме убеждаваха дълго, но... започнаха разговора с фразата: „Ти си наше момче, ела в „Ботев!“ После Георги Иванов рече, че имам осигурено общежитие – сега в сградата му се намира Следствието. Ще ме хранят, ще има къде да спя и ще ми плащат, че тренирам и играя за тях – 80 лева на месец“, спомня си Райков. По същото време баща му се прибивал от работа за 60 лева на месец, с които издържал 5-членно семейство. Родителят му нямал нищо против и така Райков станал „работник“ на 15 години, т.е. плащали му, за да играе футбол в Ботев /Враца/.
„Качих се в джипа на Зарков, който освен за Хлебозавода във Враца, отговаряше и за мандрите в окръга. Спряхме на Липница в една мандра. Там взехме сирене, което ми се видя цяло състояние. Отидохме при домакинката на общежитието, където ме зачислиха като постоянен „клиент“, а след това ми отпуснаха и порцион в столовата, която беше в приземния етаж. Казаха, че няма да плащам нищо. Така си и беше. Заведоха ме при Руси Станчев, който беше директор на предприятие – в него правеха големи промишлени табла. Записаха ме като работник и казаха на бригадира, че аз нищо няма да работя, но в края на месеца ще ми плащат заплата. Моето задължение беше да обяснявам как съм играл на мача и как се е представил „Ботев“, добавя с усмивка Райков.
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
